BELCHO DONCHEV·13 СЕПТЕМВРИ 2016 Г.

Рина е от Израел. Не е родена е в България, но баща и е. Знае български говоримо в един изключително приятен режим на налучкване на думите. Познавам я от може би трийсет години. Беше възпълничка, което не и пречеше изобщо да е като действащ ядрен реактор, но в последните години е отслабнала с 35 килограма. С удивително чувство за хумор и със съпруг, който се казва Рами и е поляк. Полски евреин. Рами е със своето чувство за хумор, което е реципрочно на това на Рина. Рина е първа братовчедка на Доля и Доля. Едната Доля е моята съпруга, другата Доля е съпругата на Красо. Аз и Красо сме съответно съпрузите на Доля и Доля. Освен това и приятели от петдесет и една години. Рина идва често в България. В момента пак е тук. Тази вечер бяхме с нея и Рами. В София. На кръчма. Както си е редно. Без чалга, дори и без музика. Има такива места. Много е приятно, опитайте. Можеш да говориш и да слушаш какво ти говорят. Неоценимо е! Та петнайсетина граждани на Израел, влюбени в България, са си самоорганизирали пътешествие. Обиколка из България. Не защото не са идвали тук. А защото много пъти са идвали! И са влюбени ! И защото никога човек не може да види и усети всичко! Защото България е безкрайна дестинация! Защото България е като реката, в която никога не можеш да влезеш два пъти в една и съща вода! И не само България е така, целият човешки живот е така!..

Та се чудя на тези, копринковците, които са тъпкали с тъпите си глави или задници, все едно е, знамето на ЕС и НАТО. Тяхната река вече отмина! Хората вече не искат да се мразят! Евреите ли не го знаят това? Ние, българите ли не го знаем това? Човечеството ли не го знае това? Петнайсетина граждани на Израел, между които четирима полски евреи, една туркиня, и десетина израелци, само някои от които потомци на български евреи идват тук, защото обичат България! И заявяват, че ще идват всяка година с различен маршрут и състав!

Съберете, може и насила, петнайсетина българи. Попитайте ги коя държава обичат. Къде искат да отидат. Но да отидат не за да емигрират, не за да пазаруват, не за да си пекат задниците, а защото тази държава, тези хора в тази държава ги интересуват, обичат ги, усещат ги близки… искат да посещават музеи, перперикони, чието име не могат дори да произнесат, да влизат в кръчми, да опитват манджи, да се кефят на хора и национална музика, да са по – щастливи от самите аборигени…

Господи, в два свята ли живеем?