„На 1 май да кажем заедно: „Време е за справедливост!”“
Михаиу Миков

***

Драги ми Михаиуе!

Цялото време, цялата човешка история, всеки наш човешки ден и всяка наша човешка секунда е време за справедливост! Първи май е ваша измишльотина! Аре да ти отворя малко очите, ако водката и вродината ти дебилна комуноидност не са ти затворила дефинитивно ушите! Нарочно ще използвам сложни думи, щото въобще не те уважавам!

Драги ми Михаиуе!

Аре да си мериме справедливостта – твойта и мойта!

Аз от къде съм тръгнал, ти откъде си тръгнал!

Аз докъде съм стигнал, ти докъде си стигнал!

Аз какво съм направил, ти какво си направил.

Аз през какво съм минал и ти през какво си се разходил!

Мен колко ме окрадоха и колко партията ти окраде от мен!

Колко комари съм убил аз и моят човешки род и колко човеци убихте ти и комунистическият ти род!

Колко истини, които аз казвам остават нечути и колко твои лъжи стават национална доктрина!

Това, Михаиуе, че не можеш да казваш буквичката „уъ“, не е дефект, не е повод за подигравки, извиняваой, ако си го приел така, това е единственото ти истинско човешко качество! Това те прави различен от другите! Само това Михаиуе, те прави забеуежим сред тъпата червена членска маса! Благодари на Бога за този си дефект!

Време биуо за сраведуивост!

А убитите с камъни, сопи, брадви, хвърляни от скали, ядени от прасета, заливани с вода при минус 10, за Бeлене, за Скравена, за тях справедливост няма ли? За трийсет хиляди (най-малко) убити без съд, за няколко хилядите убити с перверзен съд, за десетките хиляди горяни, за разселените, интернираните, за ограбените и оставени бeз имот, работа, препитание, надежда, смисъл… за тях справедливост няма ли, Михаиуе!

Да ти пикая на първия май! И на справедуивостта!