Славянски гювеч

By Белчо Дончев, май 8, 2008 7:21

Белчо Дончев

Понеже всеки завършен текст, а този безспорно е такъв, трябва да започне силно и загадъчно, съм длъжен да ви разочаровам. Моята прагматична мисъл, подчинена на неконтролираната ми емоция, формира пред мен, следователно и пред вас по един чисто славянско-нелогичен, но задължително трагичен начин, нашето съвместно и непреодолимо желание, а именно-аз да спя с Анджелина Джоли!

Първо ще ви обясня как си го представям този акт, а после и защо. Защото само когато човек знае защо прави нещо, може да открие и как да го направи. Ето, аз например зная защо пиша това текстче, и този светъл факт свързва завинаги мен и Анджелина. Още не знам как да я наричам галено, но всяко нещо с времето си. Първо да преспя с нея…

Разбира се, че ще оставя Анджи да ме отведе някъде, щото аз нея у Младост или Люлин, да не говорим за Дървеница-не бих. Някъде съвсем близо, но не чак толкова, ще стоят невидими но услужливи хорица в ливреи, едни от тях ще поднасят дискретно питиета, други-лека и деликатна храна от която е абсурд да получиш газове, щото не върви някак си да пръдне човек под юрганчето на Анджелинка още първата вечер, трети ще приготвят леглото…леглото е най-важният елемент, чаршафите ще са от нещо ефирно и нежно като кожата на Джоленцето, тя ще ухае на шампоан Dove и сапуни Тео щото ние други от рекламите не знаем, аз също се къпах мисля в четвъртък, не, май че беше сряда, но на мен душата си ми е чиста винаги като мозъка на ляв интелектуалец, ще целуна леко и ефирно пухкавите устнички, ще се плъзна надолу, за да положа побелялата си главичка върху…не, още малко по-надолу, върху сладичкото коремче, може и още по-надолу, там, където само Брат Пит и неговите четиресет Братя Питьовци да не кажа нещо още по-обидно, са дръзвали да си полагат каквото и да е, а бе, некъде ще си положа главичката и кроткичко ще заспя.

Защото още в началото обявих ясно, искрено и категорично-искам да спя с Анджелина Джоли.

Сега да ви обясня защо. Много е елементарно. Защото аз ще бъда единственият мъж на цялата планета, който ще е спал с нея. Навярно, лошо нема, мнозина могат да разкажат как са се любили, как са се галили, как са потъвали, куфели, изплували, отчайвали и секакви други лиготии и глезотии, но аз ще съм единственият, който ще може спокойно и достоверно да разкаже-как се спи с Анджелина Джоли! Не съм ли пич, а?

Живея на едно място на планетата, дето най-важното нещо е духът. Спиритус на латински. Не, че съм толкоз учен, ама се подготвям да спя с Анджелина Джоли, нема да излагам българския. Дух имам предвид. Пък не съм и чак толкова прост. Мога да правя разлика между дух и дъх.

Дъх е когато те болàт забùте и имаш кариес профунда с лошо гърло. Дух е, когато от това не ти пука и се натискаш да спиш с…нема да повтарям. Дух е, когато претаковаш собствения си живот до последен дъх. Последният дъх е онова издихание, с което ни напуска нашият претакован дух. Духът от последният ни дъх като правило е спиритус тип метилов.

Както казва Вечният Алкохолик: лош спиритус-лош дъх!

Както всичко около мен, така и величието на моя дух се измерва единствено с бездната на моето падение. Това го разбирайте в онзи славяно-философски смисъл, че колкото по-ниско е паднал един дух, толкова му е по-лесно да измерва своето величие. Щото когато си проснат по корем на земята, тогава и купчинката аристократични лайна пред очите ти изглеждат като планина…не знам дали ме разбирате. Аз много не се разбирам, но това си е нормално. На мен от дете се опитват да ми втълпят, че съм славянин.

Славянин е полуорганизирана форма на живот, която през цялото си трагично съществуване безуспешно се опитва да съпреживее бездънното чуждо нещастие, поради което не му остава време да разбере собственото си такова. Това състояние на абсолютен душевен дисконфорт определя смисъла и съдържанието на Широката Славянска Душа…

 Истината е, че това за славянството отдавна ме притеснява и мачка самочувствието ми като китайски танк демонстранти на площада Тян Ън Мън. Ето защо: Още от отделенията ми разправят за седемте славянски племена, за масурите от тръстика през които е излизал дъхът на скритите хитро и храбро под водата духове на моите славянски прародители, за шепата конници от прабългари-защо пък прабългари, кога са се сменили с истинските сегашни българи-които претопили славяните или пък славяните претопили прабългарите, това да не ти е свиня да й претопиш сланината за мас, как тъй изведнъж само стотина-двеста години след това от славяните няма вече и помен и останала само майката на Светите братя Кирил и Методий, дето се оженила за лъв, който пък според некои е византиец, според други си е останал Лъв. Щото кой ми не ти знае в България, че Светите братя Кирил и Методий са родени от майка славянка и баща Лъв. И как така майката ще е славянка, тя име нямала ли е, щото ако знаеш че баща им е лъв, няма как да не знаеш, че майка им е лъвица. Но не това ме е притеснявало толкова дълги, тъжни, тъмни, хладни и самотни вечери. Тогава за Анджелина Джоли още не бях решил твърдо. Ето какво ме притесняваше:

Защо от тези ваджишки славяни в нито един музей няма нито едно материално експонатче бе джанъм. От траките ни е останал един харман злато. От трибалите имаме керамика, писмени знаци, даже и рибарска кука с размер на дребно шаранче. От римляни, от гърци, от даки, от викинги, даже от индианци и австралийски аборигени, от секакви е останало по нещо, само от славяните до ден днешен не съм видял нищо.

Излиза, че те са ни оставили само едната Славянка за да роди Пресветите братя, и мен, за да могат руснаците да ме обиждат, че съм им брат.

Има нещо гнило в тази славянска история…Като че ли некой иска или да скрие нещо от мен, или да измисли нещо за себе си… или и двете.

Нейсе, забрави я. Всъщност, няма още да я забравяме славянщината, щото тя обяснява феномена за величието на паденията, което е зависимо от падението на величията. Леле, що е завързано, сам не се разбрах. Със сигурност съм славянин. Освен това жена ми е лъвица…мале, имам и двама сина…майтап, бе! Нито един от тях не се казва Кирил и Методий. Освен това със сигурност не са славяни и не са претопени. Много са готини. Аз съм се метнал на тях и искам да спя с Анджелина Джоли. Ама много. Уморен съм. Спи ми се.

Обаче не ми се спи сам. Освен това такива като мен в държавица като нашата не бива да заспиват. Ние сме неколко идиота, които никога не спим, и знаете ли защо не спим? Щото ни дебнат. Много е сложно и ще започна отначало.

За да си известен в нашата държавица, трябва да си предварително признат за славянин. За да пише за теб нещо в Трудовак, трябва да са те приели за славянин. Ако ти напишеш книга, но не си славянин, значи просто такава книга не е написана. Ако искаш да продаваш садамов петрол от ония квоти, трябва да си поне професор от Славянския университет. Ако издаваш вестник, но не си славянин, то такъв вестник просто не съществува. Ако ти си почтен човек, но не си славянин-значи си злодей и престъпник.

Да си славянин не е кой знае каква загуба на чест, достойнство и автентичност.

Да си славянин означава просто, че не знаеш какъв си, което много лесно те прави комунист.

Няколко идиота в нашата държавица не искаме да сме славяни по простата причина, че не можем да сме комунисти. Такива сме се родили-деформирани и ограничени нещастници, които тъпо и упорито се имаме за българи. Защото бащите и майките ни са били българи, защото бабите и дядовците са ни били българи, и защото и ние сме българи. Знаем, че ако заспим едновремено всичките идиоти, тутакси управляващите ни демократични източноправолинейни славяни ще обявят татковината ни за втората след Русия свещенна славянска джамахирия, поради което ние, идиотите на България, никога не спим. Поне никога едновремено. И в най-мракобесните славяно-съветски времена, години и епохи, винаги е имало буден поне по един от нас, та ето така сме избудували до днес.

Както може би не знаете, но смътно се досещате-хората са страшно различни. Има нещо още по-страшно-човешкият живот е толкова кратък, че през него е почти невъзможно да разберем различията си, за да започнем да ги уважаваме. Човечеството е готино, защото е разнообразно. Обаче човекът е тъпанар, който мрази различния от себе си, защото е ограничен, смъртен, нахален и самовлюбен глупак. Ето тук съзирам основното противоречие между човечеството като почти безсмъртно, отвлечено и донякъде измислено от славяните понятие, и човекът, какъвто е всеки един от нас поотделно, стига да не са му втълпили, че е славянин.

На човекът му е много по-лесно да е еднакъв. Мисля, че така е станал комунист. Защото еднаквият човек не е човек, а част от болшинството, сиреч болшевик. Различният човек, този, който дава цвета, аромата, музиката, идеята, смисъла на обществото е малцинство.

Напоследък около мен живеят само еднакви, които са болшинство. Болшинство е славянска дума, българстата е мнозинство, още по-българската-вишегласие. Някои бъркат понятието болшинство с общественото състоянието наречено Демокрация. Поэтому я начал ето повествование, бляд, и или я закончу его, или оно меня. Понял? Майтап!

Не съм писател и никога няма да бъда. Последната ми книга се продаде в количество сто и десетина бройки, което е още една сериозна причина да се съмнявам в славянската си принадлежност. Следващата ще се продаде още по-слабо. Но аз пиша по съвършено други причини, които не разбирам добре. Дано вие да ги разберете…при мен нещата са много по-ясни и по-обясними. Просто правя каквото мога. Следващите да правят каквото трябва. Още по-следващите-каквото мислят.

Да можеш да мислиш е страхотно! Но преди това трябва да го искаш! Едва тогава можеш да го направиш!

Имайте предвид, че полагам сериозни усилия да контролирам мисълта си. Да контролираш мисълта си означава да можеш да я възпираш, да я дресираш до нивото на домашно животно, което никога не търси нещо извън гранулираната храна, сапунките, Слави Трифонов, Биг Брадър и Андрей Райчев. За съжаление, тези мои усилия се провалиха, защото съм от село, и защото никога не съм бил еднакъв. Тоест, не съм бил комунист. По тази причина съм обречен да мисля.

Ега ти наказанието! В това време еднаквите си живеят като в Славянски тювеч…каквото и да значи това. Ето затова искам да спя с Анджелина Джоли! Аз проспах единствения си и даден ми от Бог живот, проспах надеждите си, проспах мечтите си, проспах талантите си, проспах достойнството си, проспах миналото на дедите си, проспах собственото си настояще, проспах бъдещето на децата си-та едно Анджелинче ли ще ми се опре? Море проспивам го, като стой, та гледай!

Обаче това за славянството много ме дразни! По тази причина ще го оставим засега. И славянството, и славяните. Ще ги оставим така, както си ги спомням от учебника в прогимназията. Сиреч-идват техните врагове-да речем българите, и те тутакси се потапят в езерцата, реките, и други естествени водни басеини, и духат през масурчетата. Андрей Райчев е там. Той е славянин. Духа си през масурчето. Кънчо Стойчев духа до него. Освен ако не са на едно масурче, та се налага да духат на смени или уста в уста. Георги (Гоце) Първанов е славянин, но той винаги духа през руско масурче под президентско прикритие. Тошо Тошев е славянин, та даже двама. Сигурно духа на две масурчета, и нито едно не е неговото собствено. На неговото масурче духат под много друго прикритие много други славяни и славянки. Слави е славянин, то и името ми у масуресто. Арменецът Кеворк е славянин отвсякъде. Има и двама-трима евреи, които са си чисти славяни, щото от Израел масурчета не дават. Цялото депесе са си чисти славяни хептен под прикритие. И партията им е славянска и масуреста отвсякъде. Безенесетата са славяни, само че селяни. И партиите им са селски като бройка, но не носят достойнството на българския селянин, ами масурестата гордост на славянското учестено дишане под вода. Серьожа Станишев, с тоя си дуалистичен произход няма никакви шансове да е нещо по-полезно от славянин. Духне три пъти през масурчето на Румен Овчаров, па скочи над водата за да извика: “Ама недейте така, и аз съм тук!”, в това време Румен Петков го придърпа обратно, ръгне му едно масурче в устата и му проговаря с почти човешки глас: “Дишай, Сергейчо, дишай батювата,и не рипай много, оти, масурчетата ги раздавам аз!”. Разбира се, един от най-славянните славяни е Филчев! “Ширака страна мая радная….Я другой такой страны не знаю….Кат Русия няма втора…” , и той духна нанякъде с едно масурче, ама къде духа, кога духа, как духа, защо духа…изпиздился Негово Превъзходителство Посланик Филчев, олекна му, и потъна той в блатото на нечия широка славянска душа, за да диша там през масурчето, което Гоце сервилно му подаде…Но славяните не свършват с това, господа съдебни заседатели! Славян Сапарев! Славян Захариев, тоже професор по Славянски гювеч! Славян Недялков Йорданов, Славян Цанев, Батето Славян, Каката Славян, Внучето Славян, Кучето Славян,Славян до Славяна, мила моя майно льо, и ни един българин.

Щото то за българите масурчета няма! Ама кой ти брои българите за хора?

Най-славянин от всичките обаче е Масларова. Пардон Тя се явява славянка. За славянин претендират неколко други, дето много искат да се оженят за граф, ама не съветски, славянски, наш така да се каже, ами граф англосаксонски, и Велислава Дърева, дето и англосаксонски граф даже не я ще, да не говорим за славянски, ако изобщо има такъв. Та Масларова си е славянка, та лъщи отвсякъде. Когато человек от простолюдието, плебса, както се казва, рече недай си Боже да погледне към Нея и социалното й лоно, са необходими или три пласта дълбокоопушени отлежали на хладно и тъмно парчета от счупено шише-джам, или стъкло от маска на съветски оксиженист, или триста грама тройнопрепечена беззахарна, безметилова, чиста тъмносиньосливова ракия от село Вонеща вода окръг Великотърновски, в което никога не е имало, няма, и не може да има нито един славянин. Знам го със сигурност-аз съм от там.

Нямам нищо против славяните.

Но искам някой да ми ги идентифицира. Да ми обясни културата, която са създали. Философията, която са ни оставили. Естетиката, до която са се докоснали. Трагедията, която са изживяли. Върховете, до които са се издигнали. Бездната, в която са пропаднали. Искам идентификация. С имена. С предмети. С текстове. Както е във всички човешки култури. Епоси. Легенди. Приказки. Разкажете ми една славянска народна приказка. Изпейте ми една славянска народна песен. Покажете ми славянски храм или култово, културно и каквото и да е средище от преди “прабългарите” по “славянските” земи. И съм ваш, драги ми славянофили. И ще призная славянската филология наравно със славянския гювеч.

Макар, че и двете са еднакво безвкусни. Но само първото е и вредно.

Пълен съм със славянски въпроси. Например бих попитал славянските историци Първанов, Станишев, Камов, Драганов, Пантев, ПБДШНИМ-което ще рече Професор Божидар Димитров Шеф но Националния Исторически Музей-защо след като жилката ни е славянска, мисленето ни е славянско, битието ни е славянско, страданието ни е славянско, и всичко ни е славянско и братята ни са славянски-защо държавицата ни се е нарекла България, а не Славяния? Защо всички са я наричали така? Не е ли защото тя се е наричала така столетия преди това, макар и на друга територия, но със същия народ? Не е ли историческа перверзия понятието прабългарин? Бих задал и друг изключително славянски въпрос- Вие, славянските историци, не се ли чувствате изключителни престъпници поради факта, че отделяте вече близо сто години един народ от автентичната му история? Че му сервирате безвкусния славянски гювеч, в който акцентът е маслинката, която пък е най-малко поне гръцка?

Обаче ви разбирам. Важно е да сме под вода в близкия водоем, животът ни да зависи не от нашето самочувствие, умение, познание, гордост и вяра, а от тънкото тръстиково масурче, което го раздава я някой румен, я някой серьожа, я някай михайлович, я някой карлович, я някой друг славянин с когото ние, българите нямаме нищо общо.

Ама като сме под водата!?

В същност от кого се крием там? Не се ли крием от себе си? От необходимостта да се легитимираме като българи? От смелостта да кажем това, което мислим?

Не съм смел, само съм отчаян. Ако искаме да сме народ и държава-ние трябва да признаваме славяните, но да отричаме славянщината. По същия начин, по който трябва да признаваме и обичаме циганите, но да отричаме циганщината. Да обичаме и признаваме руснаците, но да отричаме лигавата русофилщина.

Гювеч е турска дума. Означава както ястието, така и съдът, в който се приготвя това ястие. Славянски гювеч е съвсем друга манджа, приготвена от съвсем други хора, по съвсем друг начин, на съвсем друго място, от съвсем други продукти, със съвсем друга цел. Маслинката е само за заблуда. Истинската маслинка в нея са българите. За да ги папкат славяните…

Да им е сладко! Аз такова не ям. Предпочитам да си нанкам с Анджелина Джоли…Заради нея съм готов да се къпя даже и в петък. През седмица…

Майтап!

Leave a Reply