КОГАТО ЛИТЕРАТУРАТА ТИ Е ПРЕЗ ОНАЯ РАБОТА.

By Белчо Дончев, април 12, 2017 23:39

Както е казал Гьоте или някой друг умен човек: „По цяла нощ кроя гениални планове и после цял ден правя глупости!“.

Та и аз така.

Сега ще ви публикувам тук едно мое стихотворение от 1988-ма година, след което ще му направим литературен аналиииз…

Ето го стихотворението:

***

ТЪМНО !

Тъмно.
Тъжно.
И вали.
Нищо нийде не надзърта.
Слънцето отдавна спи.
А денят – отдавна мъртъв.

Във устата ми горчи
влажна и прогнила скука.
Между слепите очи
нещо чука, чука, чука.

Казват, всичко има край –
ако станем оптимисти,
в миг ще станат “по-“ и “най-“
и дъждът, и други мисли.

Да, но вън е нощ. Вали.
Нищо никъде не свети.
Нощ,
разбирате, нали ?
Без звезди!
И без поети !

И в устата ми горчи
влажна и прогнила скука.
Оптимизмът ми мълчи
свит във двата ми юмрука…

***

Първото, което ще ви кажа, е че литературен анализ се прави на литература! Какво е литература ние не знаем, сиреч се задоволяваме само с прост анализ.

Второто, което можем чистосърдечно да кажем е, че тогава, преди 29 години,  е било много по-лесно от сега! Както забелязвате, Иван Костов не е споменат нито веднъж като виновник за мрака и тъмното, освен това всички хора сме само със слепи очи, между които Сърпът чука ли чука  с Чука. Освен това, всички поети пишат само през деня, под слънцето на комунизма и по време на някой Априлския пленум или другарска разпивка с другаря тато!  Други поети няма, пък и какви поети биха могли да бъдат хорица като лирическия ни герой, който не свети с отразената светлина на Партията… и никак не блести с кремълската си светлина?..  Мухльовци, на които им горчи в устата, и съвсем правилно им горчи някаква прогнила скука, поне малко марксизъм-ленинизъм да бяха вплели в глупостите, които пишат. И си светят сами, завалиите!

И тъмно, тъжно, като в комунизъм!

Ние в литературните анализи сме богове, защото сме закърмени с развитите литературни теми  и литературните внушения на Пантелей Зарев, за малко да напиша „Партията“, ама навреме се съпикясах.  И това му беше най-хубавото на онова време – мисленето със собствена глава беше строго забранено! Дори престъпление!

А днес е гадно! Не ни стигна Филип Димитров, да не споменавам Иван Костов, който и един куплет не е написал през живота си, едно указание не ни е дал как и за кого се пишат стихове, Радан Кънев, Трайчо, Мартин, такива пък направо ги отсвирваме, защото извинете, но се оказаха умни, неподкупни  и с чувство за хумор и отговорност, не е ли наистина гадно?,  каква поезия, какви пет лева д такива соросоидни лумпени?

Обаче, както е гадно днес заради гореспоменатите, в същото време си е много гот! Поезията се издигна до невероятни висини! „Я елате пиленца при батко!“, „Само да те гепна – дънките ш ти цепна“, „Батальонът се строява!“. Азис! Кондьо, Пундьо, Тони Стораро! Фичко ли беше, Пичко ли Дисиславчето! Мара Заключалката! Сашо Симов! Крум Зарков! Велислава Дърдърева! Пьотр Волгодонски!  Светлана Шаренкова! Митьо Гестапото! Боже, какви Творци !!!

И ЛУНИБДИТ! Литературен университет за библиотекарство и дезинформационни технологии с назначен главен пантелейзарев – Стоян Денчев!

Искам да завърша този уж литературен анализ  оптимистично, цитирайки  себе си! Ми кво да прая кат са уважавам?!?

„…Оптимизмът ми мълчи
свит във двата ми юмрука…“

Щото май само това остана общото между тогава и сега…

Leave a Reply

404