ЧУДОТО, НАРЕЧЕНО ЧОВЕК!

By , август 16, 2016 22:52

От доста малък, та до днес, съм удивен от чудото, наречено Хомо Сапиенс! Сиреч и от себе си, ако съм част от него, за което определено полагам скромно усилие…
***
„Едно съчинение на Протагор ( древногръцки философ, 485 – 410 г пр.н.е. ) започвало така: „Човек е мяра за всички неща – на съществуващите, че съществуват, и на несъществуващите, че не съществуват“… Ако това е така, излиза, че едно и също нещо съществува и не съществува, че е лошо и добро, че противоположните едно на друго изказвания също са верни, защото често пъти за един изглежда прекрасно едно, а за друг – противоположното, и че онова, което на всеки изглежда като такова, то е мярата…“
Аристотел , “Метафизика”.
***
В същност, скромният човешки живот се изчерпва с усилието и умението да минеш между съществуващото и несъществуващото! И поне в минимални граници да определиш кое от едното и кое от другото е добро или лошо за едното или за другото. Защото точно Доброто и Лошото, Съществуващото и Несъществуващото са това, което ние наричаме Разум!

Замисляли ли сте се, аз не само съм се замислял, но и съм определил, че ако не е Човекът, животът ще си съществува, но с малка буква, напълно ще изгубят смисъл и значение понятия като Време, Разум, Идея, Цел, Образование, Администрация, Въоръжаване, ООН, Политика, Религия, УЕФА – Шампионска лига, дори, извинете, БКП/БСП и всичките им изотопи! Дори и понятието „изотопи“ нямаше да съществува! И Менделеев също! И Менделеевата му таблица също! Елементите от Менделеевата таблица обаче пак щяха да си съществуват, но напълно безвредни за Природата, живота, слънчевата система и бездънния космос! Ерго, и списание „Космос“ нямаше да съществува, за което искрено се извинявам!

Та, понеже съм все още между това Сапиенско племе, си задавам въпроса:

Тъжно, или гордо е да си Човек?
***
Нито е само тъжно, нито е само гордо! И двете е, но по различен начин и за различни хора!

Тъжно е, ако си толкова природно или генетично тъп, че да не разбираш уникалната си отговорност да живееш сред Съществуващото с невероятната мисия – да разбереш Несъществуващото! Защото никой друг на тази наша Земя, освен теб, Човекът, няма тази дадена от Бог дарба!
Красиво и гордо е, ако без да си Айнщайн, ако просто си нормален Човек, разбиращ, че ти, и всеки от нас е невероятната и единствена възможност да станеш част от този Живот, да се слееш с него, да оставиш своята частица в него, да го погалиш, да го направиш още по-красив, по-хармоничен, апропо, каквато е Божията промисъл! Ако има Бог, разбира се!
***
Животът на персоналният ни Разум е невероятно кратък. И никак не е лесен. Не съм краен  ортодоксален християнин, но животът на Христос го доказва. Нашият микроскопичен и по правило – почти нищо не значещ  персонален разум има смисъл единствено тогава, когато е част от Смисъла на Разума! Сиреч всички ние да добавяме, допълваме, всеки според това, което му е дадено, аксиома, която тутакси елиминира всякакви самовлюбени идиоти!

Не искам да ви ги изреждам. Ще спомена само последния българо-съветски такъв. Генерал Радев…
Е, ние да вървим по пътя си. Ако сме Човеци – ще оживеем! Ако сме идиоти – ще оживее генерал Радев…

Leave a Reply

404