ДНЕС

By , юли 19, 2016 23:02

Както каза веднъж синът ми Мартин –
Няма никакво значение колко години е живял човек – трийсет, петдесет, седемдесет или сто, това винаги е безкрайно малко като време и неизмеримо като евентуален смисъл.
И беше абсолютно прав! Паисий Хилендарски е живял 51 години! Христо Ботев е живял 28! Васил Левски – 36! Стефан Стамболов – 41! Ангел Кънчев – 21…!
Безкрайно малко, нали?
Но как са изживели животите си те и как живеем ние нашите!
***
Човешкият живот е кратък, колкото и да е дълъг, и се събира в ДНЕС! Започва от онова първо Днес, което вече е вчера и свършва в онова последно Утре, когато то вече е Днес! Много малко хора имаме усещането, а и отговорността да разбираме, че Животът ни е само днес! Вчера е минало! Утрето просто го чакаме!
А днес бездействаме! Или лъжем. Или крадем. Или се оправдаваме. Или си търсим причини. Днес, което като време е нещо безкрайно, започващо всеки Божи ден преди да се събудим и завършващо след като заспим, време персонално, време уникално, време, което никога, ама никога няма да се повтори и в което ние никога, ама никога не можем да поправим простотията си, да променим действията, бездействията, мълчанието и думите си, защото Времето вече ги е запечатало на Вечната си лента, това е Единственото Наше Персонално, Лично Време!
***
Не трябва никога да забравяме, че Времето, което е неподвластно на никого, освен на Пирамидите, се движи заедно с нас с непроменяема, константна скорост от шейсет секунди в минута! Всеки Божи ден всеки човек разполага с всяка една от 86400-тe секунди, когато е наистина вътре във Времето си! През целия си живот! Трябва да е пълен идиот, ако не използва поне половината от тях!
***
И не забравяйте:
Животът на човека започва от онова първо Днес, което вече е вчера и свършва в онова последно Утре, когато то вече е Днес! Между двете е всеки един от нас! И всичко от нас.

Leave a Reply

404