Цял ден ме мъчи един въпрос, който не мога да формулирам, без да обидя т.н. българска нация.

Днес всички искат да ходят по стъпките на Ботев. И ходят! Напълно безопасно е, най-много да ги поръси късен пролетен дъждец.

Та въпросът ми е:

Защо преди сто и четиресет години мераклиите българи да ходят от Козлодуй до Околчица са равни на нула?

Не питам кой точно и лично е убил Ботев! Ботев не може да бъде убит нито от чужд, нито от свой! Ботев е безсмъртен! Който е убил Ботев е първият убиец на България!

Но питам – кой лично и персонално уби българската нация? Кой превърна гордите и непобедими някога си българи в долни подлизурковци, русолизци, рублолюбци, презрени национални предатели, в изметта на Европа, в олигофренчето на Европа, в предателя на Европа? Кой ни доведе до нивото на правешкия селянин и на банкянския мачо?

Ако не бил той, Спасителят от Банкя, щяло било да стане по-лошо?

Та ние, българите, вече 72 години живеем от лошо – в по-лошо! Песимистът би казал – от това по-лошо не може. Оптимистът, според древния анекдот ще му отговори – „Може, Седларов, може!“ Гласят ни Слави Трифонов! След Бареков! След Орешарски! След Станишев! След тройната простащина и Доган в нея. След Симеон! След Виденов. След Беров. След Луканов. След Младенов. След тато. След Антон Югов. След Вълко Червенков. След Васил Коларов. След тарабата… Не се извинявам, ако съм пропуснал някой идиот… например Симеонов, Каракачанов или Сидеров. Те, идиотите в България станаха толкова много, че ни идват вече в повече…

И по времето на Бойко Борисов!

Всички тези уроди, до един, на всеки втори юни се кипреха до Ботев! И следващите идиоти ще се кипрят до него! И до Левски ще се кипрят, и до всички истински българи ще се кипрят!

Защото нямат своя собствена наистина българска физиономия! Защото нямат своя автентична българска мисъл! Защото нямат никаква друга идея за България, освен да я крадат от Ботев и Левски и да я разпродават за рубли в евро на Кремъл! Защото са откровени престъпници!

Ботев, от отвъдното, може и да им прости. Аз, от отсамното – никога!