Аз съм архитект от 45 години, и няма сила, която да ми забрани да говоря за Архитектура. 45 години аз съм архитект – проектант, защото има и други архитекти, не проектанти, с които няма много да се занимаваме, нито ще ги обиждаме, нито ще ги хвалим, защото те не заслужават нито едното, нито другото!

СиВито ми е много дълго и много шарено и то не ви е работа. Бачкал съм 45 години на архитектурната нива, сял съм квото съм имал, жънал съм квото е родила родната администрация, сега съм се кротнал, пенсионер, и архитектурата вече, най-после, благодаря ти Господи, ми е на оная работа!

Да си архитект е тъжно занимание! Адски тъжно е в началото на пътя, защото усещаш колко велико и голямо нещо е Тя, и колко дребно и нищожно нещо си ти, конкретният такъв. Искаш да влезнеш в нея, да и се отдадеш, или, не дай си Боже – тя да ти се отдаде, обаче в един момент разбираш, че Животът не иска Архитектура, дори не иска и Архитекти.

Иска хора, които точно за толкова пари правят точно тази работа!

Прощай, любов моя, прощай, Архитектура!

45 години съм проектант. Много могат да кажат, че не съм бил кой знае какво, и аз няма да им противореча. Никой не е кой-знае какво, докато не докаже обратното! Аз не съм го доказал. Това обаче не значи, че не знам за какво говоря!

Архитектурата е феномен! Архитектурата трябва да намери алгоритъма, симбиозата, най-малкото общо кратно между Професионализъм, Естетика, Прогностика, Статистика, Икономика, Технологии, Теория, Вековна практика, Съвремена теория, както казваше добрият ми покоен колега и приятел Живко Желев – Жиката, блестящ архитект : „Архитектурата е втора природа, която я създаваме ние, архитектите… Когато правим къща, тя трябва да е топла и мека, трябва да я галим като жена, да се възбудим и да искаме да правим секс с нея!“ . Така казваше Жиката! Негов е проектът на Хъшовете край Враца и не само.

Може ли някой да ми каже какво общо има между тези думи на един истински Архитект Живко Желев, и вече не знам колко годишното главноархитекстване на Петър Диков? Колко сгради, които ви се иска да погалите, които да ви стоплят, да ви създават втора природа се построиха по негово време в София? Каква общоградска, градообразуваща градоустройствена идея беше предложена и поддържана от него? Петър Диков е архитектурно нещастие за София, но за съжаление не е единственото! Петър Диков е политически, но не и професионален аргумент в градската среда, в урбанизацията, в опазването на зелените елементи, в обемно-пространственото настояще и бъдеще на столицата, Петър Диков беше, е, и ще си бъде консуматор на дивидентите от политическото си статукво.

Преди Петър Диков бяха същите като него. Проста приемственост!

Архитектурата отдавна е храна за администрацията. Архитектурните (инвестиционни) проекти се натовариха с толкова баласт, че архитектурата почти изчезна от тях. Това е като подхода към демокрацията – демокрацията беше натоварена с толкова лъжи и лъжливи тежести, че тя е на път да изчезне. Аналогията между Архитектура и демокрация е еднопосочна и праволинейна! Това е като аналогията между Архитектура и поезия, архитектура и логика, логика и демокрация и кръгът се затваря!

Архитектурата, драги ми Смехурко, е нашето отношение към собствения ни живот, към собственото ни бъдеще, към условията, в които ще растат децата и внуците ни, архитектурата е спяща култура, естетика, философия за ценностите в нашия живот, да, не се усмихвайте, всичко това е архитектура!

А нима демокрацията не е същото?

Архитектурата е мощно оръжие! Комуноидите много добре го знаеха и сътвориха панелките! Стотици хиляди хора, на които те „даваха“ правото да живеят в панелки живееха във „Фермата“ на Оруел! Фермата, в която низшите се бореха за привилегията да са по-малко бедни, а богатите се бореха за правото да са още по-богати. „Фермата“ на Оруел е Архитектурата, архитектурната среда, в която обитават идиотите!

Архитектурата е като математиката! Не е наука, но е начин на мислене!!!

За да имаме Архитектура, трябва да се научим да мислим!