От доста месеци, да не кажа от година, не съм писал в сайта си „Товае.то!“. От една страна се чувствам много виновен, защото сайтът ми е подарък от сина ми Марти . А към него винаги ще съм виновен, най-малкото защото аз все още съм жив, а той – не! Минах през адски много нанагорнища и нанадолнища, уверявам ви, спасението не е там! Просто спасение от това няма. А усещам, че напоследък ми се пише точно в сайта Товае.то! И точно заради Марти! Точно заради това – да съм до него…
*****
Преди три вечери бях на събитие, организилано от Виолета Панайотова в галерия Класика. Четох стихове и проза, притеснявах се, заеквах, гърлото ми пресъхваше… но беше страхотно! Събитието се наричаше „Белчо Дончев и приятели в галерия Класика!“ Когато си почти на седемдесет и четеш собствените си стихове, когато се притесняваш, че си събрал изключителни хора за да ги занимаваш със себе си, когато Човеците наистина харесват това, което чуват, когато ти е благо да си сред тях, когато душата ти след такава вечер е спокойна… значи всичко е наред! Това чувство е невероятно! Дано и за другите да е било същото…

Със сигурност е било същото! Но ние продължаваме напред! Животът не е далавера, Животът е непрекъсната и безкрайна битка с далаверата! Да печелиш от честен и почтен труд е едно, далаверата е друго! Далаверата в откровения си вариант е – „Ти на мен, аз на теб!“ Комуноидност!
*****
Това са и първи стъпки де се върна в сайта на Марти. И в моя сайт Товае.то, в който комуноидите просто никога не са имали, нямат, и никога няма да имат място!

животът е страхотен, когато е истински, и отвратителен, когато е комуноиден!