Голгота е може би най-високото място в покрайнините на Йерусалим, близо до Стария град. Миша Булгаков ( наричам го Миша, щото един руснак, московчанин, от абсолютно руски произход, но евреин, ми каза, че Булгаков е българин, а аз до момента бях сигурен, че няма как да не е евреин! ) го нарича Плешивия хълм в конгениалната си книга Майстора и Маргарита. Много хора не харесват тази книга. Ми то много хора не харесват и Библията…

Та мисълта ми е, че аз знам какво е Голгота, къде е , бил съм там, това е края и най-на високото на Виа Долороса, Пътят на болката, по който можете да се радвате на всички прелести на арабския сук, разчленен на Христовите страдания, локуми, златни накити, сувенири от всички епохи от преди Христа та до наши дни, което завършва при църквата Божи гроб, вътре в нея е самата Голгота, тя днес е на втория етаж, Тогава не е била това и там…

Голготата е мястото, а и времето, в което някой или умира, или възкръсва! Това в Йерусалим, в момента което е, не е нито мястото, нито времето. То е единствено Вярта, ча те са там, и на мястото си, и във времето си, защото иначе всичко рухва…

Голгота не е акт! Голгота е състояние! Голгота не е материя! Голгота е дух! Духът на Човека, жертващ се в името на нещо, което никой не вижда, но то съществува, то е тук, то е в нас, хората, и само от нас зависи, дали ще се състои!

България в момента е на своята Голтота! А на Голгота се случват само три неща:

Един разбойник умира!

Друг разбойник е помилван от властта!

А Човекът възкръсва!

Какво ще направим днес, ние, българите, на своята Голгота?

Ще умрем като престъпници?

Ще живеем като помилвани от властта престъпници?

Ще възкръснем за Пътя, Истината и Живота?

Тия са ни възможностите…

Безсмислен е напънът ми, нали?

Знам…