Точката на кипене,
политическо и човешко,
е доста по-високо от мене,
в границите на статистическата грешка!

Всичко, което ме докосва, е истинско!
Останалото го отминавам.
Познавам пияниците от квартала.
Трезвениците – не ги познавам.

Познавам надеждата в очите
на хората, които си отиват.
То е както със мечтите.
Робата на Живота ни е сива?!

Робата е дрехата на робите.
Искам да ви светна.
Дрехата на хората е цветна!
И никога не е била роба!

Вървя си някак през времето,
вярвайте ми, не ми е лесно!
Усещате ли ли мъката и бремето?
Не е ли чудесно?

Вървя си някак си, никак си,
и ми е адски приятно!
Братчета, някак си викам си –
Времето е необятно!

И никой не може да ми отнеме
мъничкото удоволствие човешко,
че съм част от моето време,
макар и като статистическа грешка!