Понякога,
само понякога,
защото съм силен,
защото съм мъж,
защото животът ми
е само веднъж,
защото сълзите ми
са за някой достоен,
защото Животът
не е заупокоен,
Животът е Вечен,
но човечецът – не,
а аз съм човечец,
формално поне,
защото в снега
се раждат кокичета,
защото утре ще раждат
днешните момичета,
защото Времето
иска от нас
да сме вътре във Него,
както то е във нас,
понеже всичко е някакси
като зомбирано,
като планирано,
като програмирано,
като казано от Апостола,
от Ботев,
от Паисий,
от Миткалото,
от Черноризеца,
от Софрония,
от Климент
от Наум,
от Сава,
от Горазд,
от Ангеларий,
но това е заблуда!
Всички те
са българската пробуда,
българската сила и свяст,
българската страст
към Истината
и себе си!

Дядо Вазов
ги прегърна във „Иде ли?“

Комунетата ги убиха
чрез идоли…

*****

Понякога,
само понякога,
когато сред живота ни
празен и шумен
успявам дори да съм умен,
и като ученик от последния час,
си мисля някак със сълзи,
но и със смях:

Всички тия, отгоре,
не искаха да са като нас!

Искаха ние да сме като тях…
****
Много е трудно да си човек!
Като махнем това затруднение,
Животът е лек!
Адски лек!!!
***
Лично мнение…