Нов Дядо Тиква се отрече от мен, и това ме разстрои! Аз не знам, колко акъл има човек, който се кръщава така, и при това се гордее с тиквеното си име, но това не е мой проблем!

Аз си мисля за други неща. Например, мисля си, защо преди всички избори, българите обезумяват! Всички други, събрани и смислени нации, преди избори се съсредоточават, разсъждават, претеглят, а българите обезумяват!

Всъщност, не съм сигурен, че българите обезумяват. Преди избори обезумяват всички, които искат да обезумеят българите, и така се раждат безумия като Станишев, Миков, Местано-Доган, Бареков, Десните, и за капак Едвин Сугарев, който не е нито един от тях, бидейки всичките едновременно, без да го разбира!

Майната му на Едвин! Той не мисли за мен, и аз не съм длъжен да мисля за него! Едвин мисли само за себе си, ерго и аз, българинът, също се налага да мисля само за себе си! Едвин гладува само по десетина дни на всеки пет години, аз, българинът, не гладувам само по десетина дни на всеки пет години? Неговото е гладна стачка, моето не е! Моето си е Живот, мамка му!

А Нов Дядо Тиква, дори и той, се отрече от мен!

За Нов Дядо Тиква, и за всички Нови Дядовци Тиквеничковчета, вече няма БОГ!

Има БОК!

Има Месия, която трябва да омеси съдбата им, да и сложи дрожди, да им обясни, че всичко, което те са очаквали от съдбата всъщност е ТОЙ, самият, че ТОЙ е Пътят, Истината и Живота, ако че този Живот не им харесва, да винят себе си, че не са Го обичали достатъчно, и не са му дали поне 121 депутатски места в следващия Парламент!

Боко, да си Бок, е много различно от това да си Бог! Ти ги смесваш тези неща, а това самият Бог няма да ти го прости! Ние, българите, също! Ти не ни връщаш назад, защото ние, българите, по-назад няма къде да пропаднем! Ти упорито, и за свое обогатяване и поради за никого обяснимо и с нищо недоказано самочувствие, ни държиш там, където вече сме пропаднали, благодарение и на теб! Защото ти веднъж вече ни управлява…

И се кълнеше ти тогава, че ще елиминираш комунистите и депесарите, че ще ги съдиш до емелетемова дупка, че ще изгрее слънцето на Истината над изстрадалата ни територия… но изгря само Ти, нищо не свърши, осра се ювиги, и сега пак ни каниш към същото такова!

Никога не съм бил Тиква! Нито баща, нито син, нито дядо, нито внуче!
И вервай ми, така говореше патронът ти Симеон, никога нема да бъда!

А ти си вервай сам! И на новия дядо тиква…