Снощи, доста емоционално, нарекох две дами (дами, само ако има съответствие между обявеното и реалното) – „патки“! Не се чувствам горд с това, но те коментираха статията на Марта Георгиева „Да убиеш ягуар“ с категоричното – „Не ми харесва тази статия!“, без да кажат какво точно не им харесва – стилът ли, фактите ли, граматиката ли, аналогията с комунизма ли… просто тропнаха с крачета – „Не ни харесва!“. Лошото, че освен „патки“, аз ги обидих , че са учили в „…тъпо русофилско училище…“

Едната от тези дами, днес, на лични, в чата, ми направи пълен психологичен, социален, интелектуален, културоложки, политически и донякъде дори и възрастов профил, следствие което цял следобед, отдавна вечер, вече почти полунощ, аз съм отвратен от себе си и от ниската си обща и тясна за широката славянска душа култура, чувствителност, социалност, интелигентност, от тъпата си безпардонност, да я нарека така, защото мъжът на другата дама може би е чел „На изток от рая“, а тя е учила в еди кое си софийско градско училище, че била кръстена на баба си, че вярно, тя била русофилка, защото обичала руска музика, руска литература, руски филми …

Много съм объркан! Аз също обичам руска музика (обаче не по принцип, а само тази, която ми харесва. Не обичам Муслин Магомаев и Йосиф кобзон, втория не го обичам по особено силен  начин!), руска литература (обаче не цялата, а само тази, която ми харесва. „Как се каляваше стоманата“ определено не обичам, направо ненавиждам!), руски филми, обаче не на кило и всичките… Ми то излезе, че по този критерий и аз съм русофил! Била си препрочитала в момента „Идиот“ на Достоевски, и там ме виждала и мен, ама не в граф Мишкин, ами в заглавието… Ами че аз от пет книги, които и препоръчах да прочете три са на руски писатели, което означава 60% русофилство в душата ми, мамка му! Пъки „Идиот“ и „Престъпление и наказание“, и „Братя Карамазови“ съм ги чел още като студент на руски…

Дребничката ми разлика от тази дама е, че по същия начин аз обичам и английските, и френските, и американските, и японските, и италианските, и на всички народи по света хубавите музика, литература и филми!

Толкова се потресох от безизходността да си отговоря на простичкия въпрос – „Аз чий фил и чий фоб съм?“, че реших да си остана нормален, а тази дама просто да игнорирам от всички мои достъпни форми за фейсбук контакт!

Не се гордея с това. Даже ми е кофти! Но когато пред човек се изправи пълното желание на някого да е ограничен, и да убеждава всеки срещу себе си, че тази ограниченост е нормалното състояние на човешкия дух… лично аз се чувствам абсолютно безсилен. И правя крачка встрани от него, за да мога да остана със себе си.
***
Апропо, аз съм кръстен на онзи с ралото…