ЗА КОЖАТА И ДУШАТА!

By , юли 17, 2014 22:00

Не знам дали сте забелязали, но човек се чувства наистина свободен когато е излязал от собственаота си кожа и все още не е влезнал в следващата си! Да си в нечия кожа – собствена или чужда, си е чисто ограничение, сиреч – несвобода. А ние искаме да сме свободни, нали?
Или?
А знаем ли изобщо какво значи да си свободен или несвободен?
Формално е фасулско!
Несвободен е този, който има ограничения, а свободен този, който няма такива! Баси колко е просто и ясно!
Начи, Слави, който формално от двайсетина години няма никакви ограничения – нито формални, нито естетически, нито нравствени, нито финансови, нито зрителски, би трябвало да е най-свободният човек в България, а Георги Минчев, дето пееше единствено между поредните две ограничения и го подслушваха, следяха, недолюбваха, би трябвало да е един от най-несвободните хора на Балканите!
Да, ама не!
Слави, колкото и да се прави на каквото се прави Слави, колкото и пъти да успя да излезе от собствената си славитрифоновска кожа, то беше, само за да влезне в следващата си още по, или поне същата, славитирифоновска кожа! И си остана неин роб!
Георги Минчев, а и не само той, и Васко Кръпката например, Васко Кеца, Милена…спирам, защото са много такива истински, при всяка своя песен излизат от собствената си душа и влизат в душите на стотици, хиляди хора!
Защото са свободни да го направят! Защото за тях кожата е обвивка, но не и съдържание!
Защото те самите са свободни хора!
А Слави не е!
Ерго, не треперете за кожите си!
Притеснявайте се за душите си…

Leave a Reply

404