Полека-лека Аз, Графоманът, започнах да не се побирам в собствения си формат, започнах в собствените си, и няколко не собствени очи да наедрявам, да набъбвам, да ставам забележим, дори и значим, да се превръщам в социална форма, защото само благодарение на мен, на моя фон започнаха да се виждат с просто и невъоръжено око пълните простотии, да не кажа и престъпления, на още няколко важни, много по-важни от мен участници в смешно-весело-тъжно-трагичното наше общо шоу, наречено Живот в България:
Политикът!
Журналистът!
Шоуменът!
Мафиотът!
Оторизираният от простаци и престъпници управленец!
Националният медиен Манипулатор!
Вечният Политически АналЛизатор!
Тоталната и смазваща неграмотност на народонаселението – и политическа, и литературна, и общокултурна!
Има и още страшно много хора с твърде малко, бих го определил като нищожен интелектуален багаж, които си мислят, че са всичко, което е необходимо на този свят! Такъв навремето беше Ст.Ц Даскалов при писателите, чист графоман с по два-три романа на година, с огромното си самочувствие на писател, чието име днес никой не знае! Ст.Ц.Даскалов е виден и челен представител на т.н. „Социалистически реализъм“. Имаше такъв анекдот по негово време:
„- Попитали радио Ереван:
-Каква е разликата между реализъм и социалистически реализъм?
-Като между стол и електрически стол! – отговорило радиото!“
Което ми припомня да ви припомня, че както всичко друго в България, и ние, графоманите се делим на две – донякъде полезни – като стол, и абсолютно безсмислени, самовлюбени и жестоки, като електрически стол! И това, че графоманът Ст.Ц.Даскалов е като клозет на двора, не ме прави и мен такъв! На този свят всеки избира какъв стол да бъде…
Не искам да ви заблуждавам, но страшно ми се иска да отнеса Графомана към Политика, към Журналиста, към Шоумена, към Мафиота, към АналЛизаторите (по Иван Милошев), към простаците, към престъпниците, към манипулаторите, към тоталната и смазваща неграмотност на народонаселението – и политическа, и литературна, и общокултурна, както прави Еразъм в Прославата си…но не съм Еразъм Ротердамски, с неговата енциклопедична култура и образованост, с неговия поглед върху целия тогавашен свят и с процесите, които са кипели и прекипявали тогава, все пак аз съм само един мебелист от Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура в Трявна, дърводлец, после по милостта на Съдбата студент по Архитектура, после повече от петдесет години по съвместителство архитект и графоман! Май във второто съм по-добър!
*****
Графоманът, тоест Аз, е прибран човек. Той със сигурност не само познава, но и живее в световете на баща си и майка си, на братята и сестрите си, на жена си, на децата си, на истинските си малко приятели, на образованието си, на прочетеното, на написаното, разбира тези мънички и собствени светове, и гради цялостното си познание за целия прегърнал го свят единствено върху тези познания! Страни от враговете си, изобщо не обича врагове, но е безкомпромисен с тях, ако някога и някъде го настъпят, графоманът не се страхува от нищо, не го е страх дори да пише, че е графоман, да пише като графоман, въпреки че не знае как се прави това, но му идва отвътре, Графоманът е прибран в себе си и семейството си човек, който пише нощем, когато всички други спят, защото не иска да засегне или обиди никого, освен себе си, но това не му пречи да пише само Истината такава, каквато той я знае, а нощта е идеалното време за това!
В нощта всичко е прибрано! И гръмогласието, и простотията, и всезнанието, и безсмислието, на което се мъчим да дадем смисъл, нощта е като дълбока тъмна и топла пазва, в която са скрити всички отговори, и от нас се иска само да ги намерим! Нощта е времето на самотниците и Графоманите! В нощта, не знам дали сте забелязали, но всички излишни и паразитни думи изчезват някъде, и остават само тези, от които имаме нужда! Изчезват и идиотите, с които е просто обидно да разговаряш, изчезва всичко дребно и незначително, бавно и полека се сливаш със собствения си Разум, а там, във собствения ти разум са и баща ти, и майка ти, и всички ония, благодарение на които и ти си това, което си, нощта е времето на Графоманите! В смисъл на предишният текст – на полезните графомани!
Има три неща, от които ние, нормалните графомани никога не трябва да се отказваме:
– Да мислим:
– Да говорим:
– Да пишем!
От което и от тях да се откажем, в същия миг преставаме да сме графомани! И какво ще стане със Света, който е огромен, ако Аз, Графоманът, не го дебна отвсякъде?
Comments (0) 
