И СЕ ПИТАМ…

By Белчо Дончев, септември 30, 2014 23:19

И продължавам да мисля, което е доста опасно и с непредвидими последствия.

Знаете ли какво значи Суверен?

„Монарх, който управлява суверенна държава, може да бъде наричан суверен на тази държава. “

А знаете ли какво значи „суверенитет“?

„Държавният суверенитѐт (на френски: souveraineté — върховна власт) е неотчуждаемо юридическо качество на независима държава, символизиращо нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право; необходимо за изключителното върховенство на държавната власт и предполагащо независимост от властта на друга държава; възникващо или изчезващо по силата на доброволно изменения на статуса на независимата държава като цялостен обществен организъм; обусловено от правовото равенство на независими държави и стоящо в основата на съвременното международно право.[1]

Суверенитетът е изключителното право да се упражнява върховна власт над географски регион или група от хора (напр. нация или племе). Обикновено правителството или друго политическо представителство осъществява суверенните права, въпреки че в някои случаи тези права се упражняват от един човек. Монарх, който управлява суверенна държава, може да бъде наричан суверен на тази държава. Като понятие суверенитетът се определя като върховенство, независимост и самостоятелност на властта на определена държава във вътрешните и външните ѝ работи. Основа на суверенитета е правото на нациите за самоопределение. Суверенитетът е основен принцип на международното публично право, отразен в Устава на ООН. Суверенитетът бива държавен, народен и национален.“
Уйкипедия

Не намирате ли разминаване между понятието „суверен“, и „суверенитет“?

Понятията, с които ви мъча, отдавна имат паралелни смисли. „Суверен“ от комунетата се нарича така нареченият народ, овладян от тях, „суверенитет“, в нашия смисъл, се нарича овладяната от комунетата свобода!

Овладяната свобода не е свобода! Истинската свобода на индивида дават овладяните правила, овладяните закони, регламентиращи тази свобода.

Могат да бъдат овладяни пътеките, по които се катери човешкият дух, но не може да бъде овладян самият човешки дух! Защото човешкият дух е един, а пътеките са много!

Ние живеем в ексцентричен свят. Всички живи хора живеят в ексцентричен свят. Държавата Шангри-ла е измислена, общество построено на съвършената хармония е невъзможно… винаги и във всяко общество има поне по един идиот, престъпник, лъжец, крадец, изнасилник, станиш и сидер, има и закон, който ги преследва и разни други идиоти като мен и вас, макар, че сме едно, наивници, които вярват в нещо.

В това време, докато ние вярваме в нещо, комуноидите, които вярват само във властта, ни ебават мамата…

Ми нали сме „суверен“? Ми нали искаме „суверенитет“?

Спирам да мисля. Страх ме е от следващия ден и от следващата мисъл… Знам, че простотията владее света от появата на Разума до днес… и пак се питам –

Ами тогава, мамка му, защо Бог ни е дал Разум?

ДА СИ КАЖА…

By Белчо Дончев, септември 28, 2014 23:39

Вече няколко уважавани от мен човека казват, че това, което пиша те си го мислят, а аз само го казвам. Ами няма да ги разочаровам! И това, което пиша в момента, те го знаят прекрасно! Ама все пак, някой трябва и да го напише. Аз съм айлак, пенсионер, за архитектура никой не ме търси, или ако ме потърси е за „Дай един акъл…“ и си отива поживо поздраво, никакви пет лева, без да ги интересува, че аз само един акъл имам и само от него живея… та така…

Прави ми впечатление точно това, което ви прави впечатление и на вас. Само че, аз ще го и напиша!

Ако попитам къде живеем, всички знаем верния отговор, че живеем в България! Живеем географски, физически, емоционално, брачно и извънбрачно, политически, верски, образователно, съдебно, административно, нездравословно, и при всички случай – вече и от немай къде! Аз например, адски искам да живея в Нова Зеландия, но съм на шейсет и девет и кусур, и дестинацията ми е недостижима. Стига ми малката награда, че понякога, много рядко я сънувам… Иначе съм пълен патриот! И идиот също! Мога да ви описвам село Вонеща вода, дето се водя, че съм роден и където съм живял от осемдневен кило и триста до четири и малко годишен около десет кила. И за Трявна мога да ви пиша поне три живота, но нямам толкова, бат`Бойко не пуска аванта… Та си живея в България, ти да видиш, като стой та гледай, а и няма и толкоз!

Какво ми прави впечатление…

Ами прави ми впечатление, че в България не само аз, ми то вече нищо не е само! И всяко нещо си има едно друго, паралелно, контра нещо!

Всяка партия си има контрапартия!

Всеки протест си има контрапроитест!

Всеки президент си има контрапрезидент, наричат го галено по съвецки „вице…“

Всеки политолог си има контраполитолог, всеки социолог – контрасоциолог, всеки нормален си има поне по един ненормален, всяка истинска идея си има поне по един истински идиот, всяко говно си има саксия, от която да ни мирише по славянски и на воля…

Обаче медиите ни са върхът! Даже са по-високо и от върха! Знаете ли защо?

Защото единственото, което няма своя контра в България са медиите!

Няма контрамедии!

Путина Мама не дава!!!

И докато Гражданите, игнорирайки официалните медии, се гърчат да създадат някакво читаво собствено, гражданско общество, в същото това време медиите, игнорирайки българските граждани, създават идиоти, за които нормалните, мислещи, можещи, търсещи, умни – всеки според Божията искра Български граждани – са соросоиди, американски агенти, лумпени… и създават Петното, Пъпката, Шамара, Симов, Волгин…

И се лута българинът, аз не се лутам, ама аз съм си умен от малък и отдавна съм разбрал, че съм загубен, лута се между стоипедесетлевовата си пенсия, изгнилите си зъби, наглостта на Доган, перверзността на Миков, гьонсуратлъка на интелектуалния кастрат Бареков, контролираната от Кремъл шизофрения на Сидеров… и търси кусури на Меглена Кунева, на Иван Костов, на Филип Димитров, на Радан Кънев…

Ще ви кажа нещо простичко и ви оставям да се правите, че мислите!

Знаете ли защо е разпнат Христос?

Ами щото е носил Спасението, Истината, Пътя, Живота…

Ние, хората в своята общност, и българите в своята частност, такива хора ги убиваме! Разпъваме ги на кръст! Или ги разпетолъчваме на петолъчка! На нас, хората в общност, и на българите в частност нито Истина, нито Спасение, нито Път, нито Живот ни трябват! Ние искаме чалга, Тато, Царот, Бойко, ченгета, простотия, най-искаме Русия да ни оножда, ще повърна…

Та това имах да си кажа.

МАНУСКРИПТ

By Белчо Дончев, септември 25, 2014 11:04

*****
Този манускрипт (лат.-ръкопис) открих съвсем неочаквано в собственото си чекмедже някъде в първата четвърт на XXI-ви век. Подписано е от Неизвестен Българин, което ме навежда на мисълта, че има микроскопична възможност да е от мен, защото позицията „Неизвестен Българин“ отговаря напълно на духовния ми и интелектуален статус . Все пак, далеч по-достойно е да си Неизвестен Българин, отколкото Известна Червена Лайняна Уста…

Публикувам този манускрипт с минимални съкращения, главно поради някои части от него, в които авторът, Неизвестен Българин, формулира недвусмислени сексуални намерения спрямо родилата тези Лайняни Усти, поради прекалената перверзност да се прави секс с Червеното Знаме (нещо допустимо и практикувано единствено от Великия Червен Кремълски Вожд вече почти 100 години )…
*****

Писмо на Неизвестен Българин до Александър Симов – Червеникав полубрат на Великия Червен Вожд от Кремъл – носещ кличката Малката Лайняна Уста , а чрез него и до червеникавия му полубрат Петър Волгин – с кл. Средната Лайняна уста и Вредислава Бездарева – с кл. Голямата Лайняна уста, както и до останалите техни червеникави полубратя и полусестри, в т.ч. Шопова, Шаренкова, Сидеров, Бареков и язовир Копринка, всичките родени от Червеното Знаме някъде около Бузлуджа, а чрез всички тях – и до Великия Червен Вожд от Кремъл!

„ Првивет, О, роден от Червеното Знаме и негов червеникави полубратко, Малка Лайняна уста, привет и на твоите Червеникави полубратя и полусестри Средната, Голямата, и всички останали размери и формàти Лайняни Усти, родени от Червеното Знаме!

Чрез теб, О, Негов червени полубратко, Великият Червен Вожд от Кремъл ни праща хабер, че иска да купи нашите земи, нашата памет, нашето днеска и нашето бъдеще, да изпразни умовете и душите ни, да изреже сърцата ни. Великият вожд също ни изпраща думи на надвиснало над главите ни неизбежно приятелство и смъртоносна добра воля. Праща ни покана да се присъединим към Православянската  Цивилизация и Православянската Джамахирия, наричана Евразиийски Съюз.

Оценяваме този израз на внимание, защото знаем, че нашето приятелство му е излишно.

Ще разгледаме неговото предложение, защото знаем, че ако не го направим, то Великият Червен Вожд от Кремъл може да дойде със своите огнени оръжия и да вземе нашите земи. Великият Червен Вожд от Кремъл може да вярва в това, което казва Неизвестен Българин, със същата сигурност, с която твоите Червеникави полубратя вярват в промяната на четирите годишни времена и световните климатични катаклизми!

Моите думи са непроменяеми както звездите!

Как можете да купувате и продавате небето, топлината на земята, хората, техните мисли, историята на техния род, тази идея ни се струва чужда. Не сме собственици на Свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата, не сме собственици на живота на предците ни, нито на живота на децата си. Как можете да ги купите от нас?

Трябва да знаете, че всяка частица от тази земя е свещена за моя народ. Всяко блестящо листо, всеки пясъчен плаж, всяка мъгла в гората, всяко насекомо със своето жужукане, са свещени в паметта и опита на моето племе. Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на българските хора!

Покойните червени хора забравят своята родна земя, когато поемат последния си път към Великите Червени Ловни Полета. За разлика от тях нашите Никога не забравят тази прекрасна земя, която е майката на всички Български хора. Ние сме част от земята и тя е част от нас! Благоуханните цветя са нашите сестри, еленът и орелът са нашите братя!!

Планинските скалисти върхове, зелената трева от равнините, топлината на телата на живите твари и човека, всички те принадлежат на едно и също семейство. За това, когато Великия Червен Вожд от Кремъл казва, че иска да купи нашите земи, нашите души, нашето минало и нашето бъдеще – прекалено е това, което иска!

Той ни осигурява място, наречено Евразия, където ще можем да живеем с останките от нашите родове, ще бъде наш строг баща и повелител и ние негови покорни синове и роби. Затова и разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни, но това няма да е лесно, защото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода, която тече по коритата на ручеи и реки, не е просто вода, а кръвта на нашите прадеди!

Ние няма да ви продадем тези земи, защото вие не знаете, че те са свещени и вие не можете да научите вашите синове на това, че горите не са само за изсичане, реките не са само за тровене, и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ. Шепотът на водата е гласът на нашите прадеди!

Реките са наши сестри,те утоляват жаждата ни. Реките носят с водите си нашите спомени и хранят децата ни, които отнасят в бъдещето. Ако ви продадем земите си, трябва да забравим спомените си , а децата ни да гладуват! И да се срамуват от нас!

Знаем, че Роденият от Червеното Знаме човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя,защото той е странник, който идва като престъпник в нощта за да открадне от земята каквото му е нужно и да убие този, който му пречи да го направи. Земята за него не е брат, а е враг, когато я завладее, я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители, без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове, без това да му въздейства! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майката Земя и баща си Небето, като към неща, които се купуват, продават и крадат, които му принадлежат по някакво негово „прогресивно право!“. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!

Не го разбираме това. Начинът ни на живот е различен от вашия.

( …)

Ние, Неизвестните Българи, предпочитаме мекия звук на вятъра, който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, Пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безценен за нас, защото всичко живо го споделя – Животните, дърветата и човека. Ти, роденият от Червеното Знаме Червеникав негов полубрат, като ли не усещаш въздуха, който дишаш.

Като някой агонизиращ, който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане.

Пак ще кажа, че няма ви продадем земите си, че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот който поддържа ! И ако ви ги продадем, вие ще превърнете дърветата в дървесина, реките във водоеми, езерата в отходни ями, защото вие мразите моята земя, а земя, която е мразена – умира!

( …)

Ние това го знаем. Земята не принадлежи на Човека, а той принадлежи на нея! Човекът не е създател на Живота, а е само една брънка от него! Всичко което прави срещу Природата, го прави срещу себе си. Знаем, и че всички неща са свързани, както Кръвта, която свързва една фамилия!

Дори и ти, и всички като теб, О, Малка Червена Лайняна Уста и всичките родени от Червеното Знаме, чиито Бог – Великия Червен Вожд от Кремъл върви уж редом с вас и разговаряте уж като приятели, не може да бъдете изключение от нашата обща съдба. Човекът е роден да обича и създава, а не да мрази и унищожава, което правите вие, червеникавите. Земята, реките, дърветата, животните, хората, живеят от взаимното си уважение и грижа, но умират от червеникавото ви високомерие, ограниченост, самовлюбеност и жажда за пари и власт над всичко. И ако успеете да разберете това, може би ще станем братя някой ден. Ще видим… ама надали!

( … )

Ако замърсявате постоянно леглото в което спите, ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си.

А вие точно това правите! И хич не ви пука, че някъде около вас, роденото от Червеното Знаме нещастие, унищожаващо всичко, до което се докосне, умряха, умират и ще умрат милиони Неизвестни Българи! Вие, заслепени от собственото си невежество, простотия и алчност сте готови да унищожите цялата Земя, за да я притежавате!

И дори и в последния ви час сте осъдени да не разберете, да останете глухи и слепи за простичката Божия истина, че Човекът се ражда от Жена, а не от Червено Знаме, че носи отговорност към Живота, Природата, Реките, Езерата, Елена, Орела, дори и за вас, нещастни червеникави полубратя на Великия Червен Вожд от Кремъл, известни с различните си по форма и голеиина, но еднакви по воня и смрад Червени Лайняни Усти, !

Защото ние разбираме какво ще стане, когато бъдат избити елените, когато „неизвестните българи“ бъдат опитомени, когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъчват червеникавата воня на язовир Копринка, и когато погледът към заснежените върхове на планините ще преминава през голи изсечени, опожарени, тъжни, отмити от пороите склонове.

Тогава ще попитаме.

Къде е гъстата гора…Няма я….

Къде е орелът..Няма го, изчезна……….

И тук свършва Животът и започва борбата за оцеляване!!“

Неизвестен Българин

Аз казах ХАУ !!
*****

Ако наистина авторът на този манускрипт съм аз, то определено съм и плагиат, улеснявам другаря Симов.

Истинският Манускрипт е бил написан преди пoвече от 150 години. Негов автор е ( или се предполага че е) индианският Вожд Сиатъл, на племето Суамиш, от североизточните територии на САЩ, които днес влизат в щата Вашингтон. Това писмо Вожда Сиатъл е изпратил през 1855 година на президента Франклин Пиърс, като отговор на предложението му за покупка на земите на индианците Суамиш.

ДА СИ ТИКВА!

By Белчо Дончев, септември 20, 2014 23:44

Нов Дядо Тиква се отрече от мен, и това ме разстрои! Аз не знам, колко акъл има човек, който се кръщава така, и при това се гордее с тиквеното си име, но това не е мой проблем!

Аз си мисля за други неща. Например, мисля си, защо преди всички избори, българите обезумяват! Всички други, събрани и смислени нации, преди избори се съсредоточават, разсъждават, претеглят, а българите обезумяват!

Всъщност, не съм сигурен, че българите обезумяват. Преди избори обезумяват всички, които искат да обезумеят българите, и така се раждат безумия като Станишев, Миков, Местано-Доган, Бареков, Десните, и за капак Едвин Сугарев, който не е нито един от тях, бидейки всичките едновременно, без да го разбира!

Майната му на Едвин! Той не мисли за мен, и аз не съм длъжен да мисля за него! Едвин мисли само за себе си, ерго и аз, българинът, също се налага да мисля само за себе си! Едвин гладува само по десетина дни на всеки пет години, аз, българинът, не гладувам само по десетина дни на всеки пет години? Неговото е гладна стачка, моето не е! Моето си е Живот, мамка му!

А Нов Дядо Тиква, дори и той, се отрече от мен!

За Нов Дядо Тиква, и за всички Нови Дядовци Тиквеничковчета, вече няма БОГ!

Има БОК!

Има Месия, която трябва да омеси съдбата им, да и сложи дрожди, да им обясни, че всичко, което те са очаквали от съдбата всъщност е ТОЙ, самият, че ТОЙ е Пътят, Истината и Живота, ако че този Живот не им харесва, да винят себе си, че не са Го обичали достатъчно, и не са му дали поне 121 депутатски места в следващия Парламент!

Боко, да си Бок, е много различно от това да си Бог! Ти ги смесваш тези неща, а това самият Бог няма да ти го прости! Ние, българите, също! Ти не ни връщаш назад, защото ние, българите, по-назад няма къде да пропаднем! Ти упорито, и за свое обогатяване и поради за никого обяснимо и с нищо недоказано самочувствие, ни държиш там, където вече сме пропаднали, благодарение и на теб! Защото ти веднъж вече ни управлява…

И се кълнеше ти тогава, че ще елиминираш комунистите и депесарите, че ще ги съдиш до емелетемова дупка, че ще изгрее слънцето на Истината над изстрадалата ни територия… но изгря само Ти, нищо не свърши, осра се ювиги, и сега пак ни каниш към същото такова!

Никога не съм бил Тиква! Нито баща, нито син, нито дядо, нито внуче!
И вервай ми, така говореше патронът ти Симеон, никога нема да бъда!

А ти си вервай сам! И на новия дядо тиква…

СЛЕДВАЩАТА ПЪРВА КРАЧКА!

By Белчо Дончев, септември 18, 2014 23:16

Разсъждавайки съвсем трезво и стъпил на тъжния си личен опит, мога да ви прогнозирам, че на следващите избори няма да се случи нищо фундаментално ново. Обаче, в същото време ще се случи и нещо наистина фундаментално ново!

Това, което има да се случи е, че „Прогресивните сили“ – ГЕРБ, БСП, ДПС, с извинение и ББЦ, отново ще имат значително надмощие над Здравия разум – Реформаторския блок. Но то си е нормално! Здравият разум никога не е побеждавал прогресивните сили в директен двубой! Когато Сила се бори с Разум, Разумът е обречен! Идеята и аргументът не могат да победят пищова, камата, тоягата! Разумът може да победи, и то с много усилия отделния човек, и то само ако отделният човек е готов да загуби робството си в името на Разума, но е безсилен пред Здравите сили, за които Разумът е противопоказен, противоестествен, и идеологически враг, а силата му е в загражденията около Парламента и робокопите зад загражденията, които са елементи на чистото робство на всяка нация!

В същото време, на следващите избори ще са случи и нещо фундаментално! Българското Гражданско общество ще направи първата си истинска стъпка към себе си!

Или няма да я направи, което също е фундаментално!

Аз мисля, че ще я направи! Най сетне! Филип Димитров и Иван Костов опитаха, но бяха самотници без Гражданско общество, потопени в помията на ченгесарството и активните мероприятия на кремърските идеолози на българския бригоаспаруховски преход! Филип Димитров и Иван Костов бяха лидери, които нямаха армия!

Ние, Българите, неусетно порастнахме до армия, която има нужда от лидер! Не обръщайте внимание на простотията, която остатъците от „Прогресивните сили“ сипят около нас! В момента, в който ние, чрез Здравия си разум отделим простотията им от себе си, те са обезоръжени!

Защото оръжието на „Прогресивните сили“ е човешката простотия! Цялата им „комунистическа идеология“, „борба за светло бъдеще“, „гарантиран базов доход“, „един милион работни места“, „оправяне за седемстотин дни“, „евразийска православо-славянска цивилизация“, са само надстройка над задължителния базис – човешката простотия! Човешката неграмотност! Човешката неинформираност! Манипулацията на човешкия разум! Кражбата на човешкия живот! Елиминирането на миналото и бъдещето в името на кражбата днес! Отричането на вековни традиции, вяра, отриченито на страхът от Бога, защото Бог може да има, може да няма, но ако няма страх от последствията на всяко човешко действие, то и човечеството губи своята историчност, същност и перспектива…
Вече сме много, които мислим по тези неща! Искаме да сме част от тези неща! Искаме Животът, истинският Живот да минава през всеки един от нас такъв, какъвто ние си го направим с уважение към миналото, с вяра в бъдещето и с увереност в собствените си възможности! Искаме да ставаме все по-независими, което значи все по-богати, искаме да даваме повече отколкото вземаме, и ако вземаме то да е наше, а не откраднато!

Искаме да сме спокойни, усмихнати, отговорни, образовани, информирани, непримирими, ИСКАМЕ ДА НАПРАВИМ НАЙ-ТРУДНАТА КРАЧКА КЪМ ТОВА! ПЪРВАТА!!!

Всяка истинска крачка на Човека към истинското бъдеще е едновремено първата и следващата!

Първата ще е за нас! Защото имаме да върнем нещата там, където им е мястото – по пътя на дедите ни!

После става следващата…

Към децата си!

ОПТИМИСТ СЪМ!

By Белчо Дончев, септември 16, 2014 23:41

Да си оптимист в България си е героизъм! То и да си българин в България вече не е много просто и лесно. Да ви кажа честно, ама няма да казвате на никого, България днес не е сама! И българите не са сами! Чуват гласове, винаги чужди, виждат образи, винаги розови,та розови, до кърваво-червени, усещат миризми, обаче миризмите им са два чешита, едната миризма им е на „Тройной“, и им мирише на антифриз, ама те, българите не знаят тая работа, щото те, българите не са наясно как мирише антифриза и го мислят за одеколон „Тройной“, другата миризма е на насрано, идва им от собствените гащи, ама те не искат да знаят понеже са горд народ, и казват: „Мамка им американска, пак ни сраха в гащите!“

Щото той, мъдрият български народ е синтезирал мъдростта си в сентенцията:

„Българинът може и да се посере, но никога няма да се изложи!“

Имам съмнения, че тази мъдрост сме я шпранцвали от македонците…

Та да се върнем на основното, заради което чукаме клавишите!

България днес не е сама! България днес са две Българии!

Истинската България умира. Тя е на командно дишане. В смисъл, дишане командвано от Кремъл. Кремъл ни контролира енергетиката, сиреч кръвообръщението, дишането, сиреч финансовите потоци, кръвното налягане, сиреч разходите и приходите ни в смисъл горна и долна граница, които непрекъснато се раздалечават, Историята ни, в смисъл, че историята ни се пише в имперските подземия въпреки българите, зрението, слухът и вкусът ни чрез евразийските ментета, лъжи и меню с непознати манджи, духът ни чрез изродското азиатско православие, географията ни чрез масово закупуване на имоти, геологията ни чрез забрана да търсим собствени енергийни източници, културата чрез кичозните Кобзон и Любе, езикът ни чрез анексиране на Българската азбука, която никога не е била славянска, и разни други по-маловажни фактори като петата росийска колона, перманентно редуващи се уж български премиери с руски паспорти и русофилските правителства контролирани от Кремъл, с контрола си върху българските архиви откраднати нагло от тях, чрез подкупните гъзопродавници за пари и служба национални български предатели, с които е бъкано и в момента в така наречения „Български политически елит“, чрез измикяри като Петър Волгин и Вредислава Бездарева, Станишев и Сидеров, Николай и отделно от него Бареков, щото те също не са сами, чрез ченгета като Кеворк, чрез празноглавци като Слави… Това, мили приятели са истински причини за песимизъм!

За оптимизъм са само две!

Аз и ти!

Е, няма да им се дадем на педерусите!

Да си оптимист в Бългалия днес си е героизъм!

В този смисъл ме бройте за герой!

Оптимист съм!

Това е.

ЕКЗЕКУЦИЯТА

By Белчо Дончев, септември 16, 2014 11:00


Живял някога си, някъде си един изключително виртуозен палач. Славата му, че можел да обезглавява без потърпевшият дори да усети, се разнесла къде ли не по тогавашния цивилизован свят, чийто първи и единствен белег бил, че в него се обезглавявало само след издаване на съответната присъда.

Един аристократ от този свят, не е дадено нам да знаем дали е бил благороден или не, направил еди-какво си, поради което получил въпросната присъда – да бъде обезглавен. И понеже имал той все пак право на някакъв избор, избрал – да го обезглави палачът виртуоз.

Дошъл палачът, поогледал осъдения, поразкършил ръце, в които държал големия меч, и рекъл:
- Е, аз тръгвам.
- Чакай, нали ще ме обезглавяваш?
- Кимни ми с глава – казал палачът.

Кимнал осъденият и главата му се търкулнала в мръсната улична прах…

Кимни с глава, любезни читателю, кимни с глава, не се бой. Много години са минали от онова време, много вода е изтекла, много неща са се променили. Вярно е, че присъдите за обезглавяване може да са останали същите, но виртуозността, с която се изпълняват, техниките на изпълнение достигнаха такова недостижимо съвършенство, че опасност твоята или моята глава да се търкулнат по асфалта между шишетата от изпита вече кока-кола и опаковките от изяден вече чипс, просто не съществува. Не святкат вече мечове и секири, не се връзват клупове, не се леят куршуми, не се забъркват отрови. Други неща се правят, любезни читателю, други неща се правят, но ние тези други неща нито ги знаем, нито някога ще ги разберем, нито пък можем да променим.

Защото ние с теб сме от тези – с издадените присъди за обезглавяване. Кой ги е издал, как ги е издал, защо ги е издал – нито някой ти казва, нито смеем да попитаме, пък няма и кого. Но това, което ни мъчи, е неизвестността, идваща от съвършената виртуозност на новите екзекутори. Голяма и фатална неизвестност – присъдата изпълнена ли е вече, аз и ти обезглавени ли сме, процес на обезглавяване ли тече или сме в очакване на такъв? Да кимаме ли с глава, на кого да кимаме, как да кимаме, в чии крака да търкулнем обработените си главички, кому да се усмихнем, та да ни обработи по-бързо?

А колко лесно му е било на оня аристократ. Шат – и готово…

Тук, любезни читателю, предлагам една хватка, за която не съм сигурен, че е литературна, но за сметка на това не знам как се казва.

Значи, хем ще продължим заедно нататък, хем ще караме поотделно. Защото всеки сам трябва да разбере и открие своя статус – обезглавен ли е, на път ли е да си загуби главата или, не дай Боже–на път да я намери.

И продължавайки нататък заедно и поотделно, нито знаем къде е това нататък, нито знаем как се отива там. Говорим си сами и дори не всичко от това, което си говорим, сами си го разбираме. Е, има и работи, дето направо много ги разбираме. Тях кой вече не ги разбира?

Например за СеДеСето, дето ни докара дотук! И особено този мръсник Враг Омразен! Ако ни падне той на нас, ние него… И не само него…Ама се питам – защо тези, дето издават присъдите, не издадат такава за обезглавяване на Враг Омразен, ами на нас? Защо нас, бе хора ли сте, какви сте? Живков забравихте, оня с танковете забравихте, Луканов забравихте, Жан забравихте, Беров забравихте, нас обаче никой никога не забравя!!! Кой и защо ни иска главичките – това искаме да разберем! И дали все още имаме глави искаме да разберем! И затова няма да кимаме на никого с глави. Ще направим жалък, плах и естествено безуспешен опит да помислим с тях. Пък после може и да кимаме…

Е, хубаво, мислим! И какво от това? По-щастливи ли станахме? Защо никой никога не ни е казвал, че човек или е щастлив, или мисли? Докато всичко живо гледа Слави, пее със Слави, псува със Слави, танцува с Мишо Шамара, бие шамари с някой ляв интелектуалец, мрънка с втори ляв интелектуалец, гледа влюбено към трети ляв интелектуалец, който гледа още по-влюбено към себе си, който пък строго, но справедливо гледа към мъртвите си приятели, разпъва и съди заедно с Левомустакатия Водещ Кеворк, звъни на Залудозаложи, трие на “Леденика” опакото, гледа “Дързост и красота”, цепи се с Кондьо, изобщо си живее щастливо, ние мислим. Бе, я главите долу! Просто и красиво. Като в “Треска за Биг Брадър”.

Тука искаме ясно да заявим, че ние не бихме дори и помислили да обидим гореспоменатите, които преди Демокрацията бяха творчески интелигенти, но вече станаха леви интелектуалци. Защото нас определено ни е страх от тях. Страх ни е, че ще покани Левомустакатият Водещ в студиото я първия, я втория, я третия, я и четиримата, и като ни започнат благо и кротко, интелектуално, откъдето и да го погледнеш, да си хортуват един на друг – кои сме ние, откъде сме, колко сме жалки и незначителни, как и родителите ни са жалки и незначителни, а на родителите ни родителите пък са хептен жалки и незначителни, че дори кокошките ни снасят пресечено мляко, и кравите ни дават развалени яйца, апропо, нещо, с което ние, любезни читателю, предварително сме съгласни, щом те го казват. Защото те не са от осъдените.

Ама не ни приличат и на такива, дето издават присъди. Повече си ги бива за екзекутори. Обаче нас, любезни читателю, какво ни засяга. Ние сме дребни, дребни, та чак незначителни. Нито ние можем да се докоснем до тях, нито те искат да се докосват до нас. И по-добре. А ни докоснат, а ни се търкулнат главите…

Това, разбира се, са едни свободни разсъждения на едни макар и осъдени на обезглавяване, но за сметка на това напълно свободни хора в една напълно свободна, макар и измислена държавица. Както е казал Дон Кихот–“Свободата, Годжи…”, или как беше там. Най-свободното нещо в една най-свободна страна като нашата е пресата. А нашата преса е най-свободната преса от всички преси по всички свободни страни. Били тези преси винтови или преси пневматични. Чак се задъхваме от законна гордост. Чак ни идва да извикаме с младежки плам и дръзновение: “Благодарим ви на вас, о, хора, с чисти ръце, хладен ум и горещи сърца за свободната преса, която ни осигурихте! Хвала за безсънните ви нощи, за студените утрини, за горещото пладне и за биричката вечер също. Спасиба за вашите 24 часа труд в денонощието, за Стандарта пред Монитора и добрата  Дума изречена Сега! “. Обаче нека забравим младежкия си плам и без капка дръзновение си признаем – нищо няма да извикаме, защото ни е страх. От Мегаломедийния Император Тошо Тошев ни е страх. От слугите на Императора също ни е страх. От пресата им най ни е страх. Сто шейсет и осем часа седмично по четирийсет страници налягане на всеки квадратен сантиметър обикновен обременен български мозък. Петдесет и две седмици в година. Вече петнайсет години. Тогавашните бебета станаха юноши. Мегаломедийщината е техен кръстник, възпитател, събеседник, еталон и източник на информация. Сега вече ни хвана още по-голям страх. Те си вадят и слагат каквото си поискат в главите ни. Те не ни отнемат главите.

Отнемат това, което е вътре в тях !

(…)

***
Този откъс е от книгата ми Делириум-1, издадена 2005-та.

ВРЕМЕ Е ДА СТАНЕМ ОТКРОВЕНИ! ИЛИ – БАСИ ИДИОТИТЕ!

By Белчо Дончев, септември 13, 2014 23:15

Заебавам всякаква толерантност, и си казвам това, което мисля:
*****
Искате ли да ви открехна?
Правя го:
Не се съмнявайте в няколко неща!

Първото е това, че Кремъл е предвидил всичко!

Предвидил е, че ние в България ще се противопоставим остро на евроазиатщината. Не формално в пеевските гъзобръсници, а реално, с действията си. Кремъл много добре знае, че ние, българните не го обичаме, по простата причина, че и Кремъл мрази българите! В България няма нито един факт, нито артефакт, в който да има и милиграм искрено доброжелателство на Русия към България, както и обратното! Ние откровено се мразим, и от наша, българска страна, е напълно обяснимо и оправдано!

Второто е това, че на наша територия и от нашенски псевдограждани е създадена значителна, добре платена от Кремъл общност от български предатели, верни единствено на Русия. Апропо, България е христоматиен пример, за политическо, икономическо, културно, идеолгическо, бих казал и чисто сексуално продаване на една държава на друга, абсолютно чужда империя, въпреки перманентното противопоставяне на целия интелектуален елит на същата нация към този позорен акт! Но ебането си остава…

Трето! Кремъл е напълно наясно, че е столетия назад и хилядолетия встрани от нормалното човешко развитие! Но Кремъл нормалното човешко развитие не го интересува! Кремъл го интересува да има враг, защото само врагът прави Кремъл силен! Когато имаш приятел трябва да си добър, трябва да си търпелив, трябва да подаваш ръка за помощ, трябва просто да си нормален! Кремъл тези неща не ги умее, не ги познава! Кремъл никога не е имал приятел! Кремъл никога не е търсил приятел! Кремъл просто не знае какво означава „приятел“!

Четвърто. Кремъл е нещастник! Кремъл не знае накъде отива, Кремъл не знае какво го чака, Кремъл не го интересува бъдещето, Кремъл е социопатичен олигофрен, който не може да разбере, че на този свят има и други хора, които просто искат да живеят някакси, ако може – нормално! Кремъл не знае думата „нормално“! Кремъл просто не признава, че на тази земя живеят, и то доста по-отдавна от него, от Кремъл, други нации, организирани в други държави, извлекли от вековния си изстрадан опит други, некремълски закони, Кремъл просто е изключително тъп, за да разбере, че човечеството е нещо много по-широко от „широката славянска душа“, че ако това човечество реши, то с Кремъл ще е свършено много бързо и с минимум жертви… но това човечество не решава човешките проблеми по този начин, и няма да реши да ги решава поне дотогава, докато има поне един процент вероятност в Кремъл да живеят Хора! Когато тази вероятност отпадне… не ми се мисли!

Пето, последно. Мен лично Кремъл въобще не ме интересува. Имам си страхотна държава, разположена на страхотна територия, към която територия никой, освен Кремъл няма претенции! Единствено Кремъл ми изкупува черноморското крайбрежие, единствено Кремъл ми изкупува и фалира банките, единствено Кремъл си създава собствени партии, единствено Кремъл си купува не само партии, но и вестници, телевизии, Волгин, Вредислава Бездарева, Станишев, Сидеров, БСП, ДПС, ББЦ, разни Янета, и много интересно, моля забележете този факт, за всичко това са виновни САЩ!

Баси идиотите!!!

МИ Е…

By Белчо Дончев, септември 10, 2014 23:02

Ми е тъпо!
И глухо!
Ми отдавна замряха фанфарите!
Ми е скъпо!
И глухо!
Ми е както го искат Другарите!

Ми е чуждо!
Продадено!
Ми е като жена във критическа…
Ми е като в страна…
Цацарова!
Сиреч – комунистическа!
Ми е някакси странно,
че съм жив
в тази смрад
безпросветна…
Ми е някакси гордо,
че съм просто орисан
да светна!

Кой разбарал –
е видял!
Нямам време да чакам простаци!
Аз съм жив
и живял!
И оставям поредните знаци…

Ми е тъпо.
И глухо!
Ми е както го искат простаците!
Но съм жив!
Много жив!
Просто,
моля ви,
следвайтеи знаците…

***

ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМ И ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 2014 – 5

By Белчо Дончев, септември 9, 2014 14:51

!
***
ОДА ЗА СССР
Орлин Орлинов

*****
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе -
днес и завинаги…
Ти трябва всичко да можеш.
Ти трябва всичко да имаш:
танкове и ракети,
свръхзвукови самолети,
гениални физици, гениални поети,
мозъци електронни,
микрополупроводници,
станове многотонни,
океански атомни подводници,
черна металургия,
пещи доменни,
вълнуваща драматургия,
хидроцентрали огромни…
Ти си „виновен“ за всичко:
че имаш още сламени хати,
че нямаш в изобилие
червени домати,
че не си в крак с парижката мода,
виновен си даже за моята ода.
Боже господи!
Матушка мила! huh.gif
Кажи
откъде
си взимаш богатирската сила?
Упрека да посрещаш с ласка,
удара – с удар,
угрозата – с нахлузена каска?
Ти трябва всичко да можеш.
Ти трябва всичко да имаш:
нефт,
злато
и диаманти,
взводни командири,
маршали – таланти.
Ти трябва революцията да не спираш.
Ти трябва блудния син да разбираш,
а за да може
спасеният
от твоя солдат да се чумери -
търпение,
спокойствие в сибирски размери
А знаят ли тия
нови пророци и вехти витии,
че ако речеш
свойте отворени вени да спреш
само месец,
само година,
само една петилетка -
и ти,
като старата Белгия,
със сапунена пяна свойте черни асфалти
ще четкаш?
А знаят ли тия
нови пророци и вехти витии,
че ако ги няма твойте дула,
че ако ги няма твойте крила,
че ако ги няма твойте площадки,
разговорите с тях
ще са страшни
и кратки?
Стига!
Стига!
Стига!
Точка на тая игра.
Баста на тая мелодрама!
В тоя свят
озверен,
настървен
и зъбат -
два пътя нама!
Или тук.
Или там.
Диалектиката е ясна.
Измерена до грам.
И ние добре истината знаем:
за всяка продадена капка любов
американски заем. biggrin.gif
И ако ръката,
която уби
Кенеди I,
Кинг Черни,
Кенеди II,
рече да запали
земята,
водата,
небесните простори,
кой ще отбие безумния удар?
Кой ще ни защити?
Небесно знамение?
Някакво чудо?
Ти!
Ти!
Ти!
Ти!
Ти ще бъдеш първият, тоя,
който ще влезе в ада на боя,
твоя Андрюша
ще яхне катюша,
русия Ванка
ще влезе във танка,
твоя Альоша
ще мине по страшните бойни полета,
за да остане безсмъртен,
по нечии чужди тепета!
Тук няма шега.
Няма измама.
Един е пътя.
Два пътя -
няма!
И нека ни хулят.
Нека се пенят.
Такъв е законът на нашите дни:
който на теб, СССР,
измени -
той на великата правда изменя.
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе -
днес и завинаги…
***

А това е моята реплика към същото стихотворение.
*****

ОДА ЗА ТЕХНОЛОГИЧНОТО ИЗДЕЛИЕ
Белчо Дончев

Да сковаваш кофражец,
да слагаш тук-таме железца,
да забъркваш бетонец
от някаква си неизвестна марка,
да измазваш със вар и калчица,
за да направиш кошарка
и да запалиш в нея огън
за теб
и за твойте дечица –
звучи пасторално,
но е банално,
остаряло
и
индивидуално.

Истината е другаде.
Индустриално!
Вместо колиба – град!
Не за някого си – за цял народ!
Значи – завод!
Значи – комбинат!

А в тях, така да се каже,
ще пеят железни кофражи,
ще святкат заварките,
ще се контролират марките
под погледа безпристрастния, строгия,
на внесена от изток технология,
която не знае предели
в превръщането на хората в панели –
еднакво дозирани,
еднакво армирани,
еднакво формирани,
правоъгълни и номерирани,
бих казал – програмирани,
което, макар и до някъде сиво,
е ясно,
управляемо
и по своему- красиво!

Не ме гледайте накриво
Технологичното изделие
не е ръкоделие.
То не се интересува
добре ли е,
зле ли е,
дали е щастливо?
То дори не е живо.
То просто съществува!
За него няма Душа,
няма Бог,
няма Идея,
няма Изкуство,
няма Култура.
Има вода, цимент , чакъл
и арматура.
За него Слънцето не се мотае
там горе, по небосклона
поради разни научни теории,
поради разни митични истории,
а просто, за да произвежда калории,
които по-бързо втвърдяват бетона.
За него няма Вчера,
няма Утре,
няма Днес,
за него дори любовта
е технологичен процес,
мултипликация
на технологичното изделие –
в технологична нация!

За това – стига безделие!
Стига миражи!
Технологията е жива!
Червените до кръв кофражи
нямат алтернатива!
Те ще разрешат
човешката ви дребна драма!

Тоест,
пътят е един!
И никакви други пътища
няма!

***