СЛЕДВАЩАТА ПЪРВА КРАЧКА!

By Белчо Дончев, септември 18, 2014 23:16

Разсъждавайки съвсем трезво и стъпил на тъжния си личен опит, мога да ви прогнозирам, че на следващите избори няма да се случи нищо фундаментално ново. Обаче, в същото време ще се случи и нещо наистина фундаментално ново!

Това, което има да се случи е, че „Прогресивните сили“ – ГЕРБ, БСП, ДПС, с извинение и ББЦ, отново ще имат значително надмощие над Здравия разум – Реформаторския блок. Но то си е нормално! Здравият разум никога не е побеждавал прогресивните сили в директен двубой! Когато Сила се бори с Разум, Разумът е обречен! Идеята и аргументът не могат да победят пищова, камата, тоягата! Разумът може да победи, и то с много усилия отделния човек, и то само ако отделният човек е готов да загуби робството си в името на Разума, но е безсилен пред Здравите сили, за които Разумът е противопоказен, противоестествен, и идеологически враг, а силата му е в загражденията около Парламента и робокопите зад загражденията, които са елементи на чистото робство на всяка нация!

В същото време, на следващите избори ще са случи и нещо фундаментално! Българското Гражданско общество ще направи първата си истинска стъпка към себе си!

Или няма да я направи, което също е фундаментално!

Аз мисля, че ще я направи! Най сетне! Филип Димитров и Иван Костов опитаха, но бяха самотници без Гражданско общество, потопени в помията на ченгесарството и активните мероприятия на кремърските идеолози на българския бригоаспаруховски преход! Филип Димитров и Иван Костов бяха лидери, които нямаха армия!

Ние, Българите, неусетно порастнахме до армия, която има нужда от лидер! Не обръщайте внимание на простотията, която остатъците от „Прогресивните сили“ сипят около нас! В момента, в който ние, чрез Здравия си разум отделим простотията им от себе си, те са обезоръжени!

Защото оръжието на „Прогресивните сили“ е човешката простотия! Цялата им „комунистическа идеология“, „борба за светло бъдеще“, „гарантиран базов доход“, „един милион работни места“, „оправяне за седемстотин дни“, „евразийска православо-славянска цивилизация“, са само надстройка над задължителния базис – човешката простотия! Човешката неграмотност! Човешката неинформираност! Манипулацията на човешкия разум! Кражбата на човешкия живот! Елиминирането на миналото и бъдещето в името на кражбата днес! Отричането на вековни традиции, вяра, отриченито на страхът от Бога, защото Бог може да има, може да няма, но ако няма страх от последствията на всяко човешко действие, то и човечеството губи своята историчност, същност и перспектива…
Вече сме много, които мислим по тези неща! Искаме да сме част от тези неща! Искаме Животът, истинският Живот да минава през всеки един от нас такъв, какъвто ние си го направим с уважение към миналото, с вяра в бъдещето и с увереност в собствените си възможности! Искаме да ставаме все по-независими, което значи все по-богати, искаме да даваме повече отколкото вземаме, и ако вземаме то да е наше, а не откраднато!

Искаме да сме спокойни, усмихнати, отговорни, образовани, информирани, непримирими, ИСКАМЕ ДА НАПРАВИМ НАЙ-ТРУДНАТА КРАЧКА КЪМ ТОВА! ПЪРВАТА!!!

Всяка истинска крачка на Човека към истинското бъдеще е едновремено първата и следващата!

Първата ще е за нас! Защото имаме да върнем нещата там, където им е мястото – по пътя на дедите ни!

После става следващата…

Към децата си!

ОПТИМИСТ СЪМ!

By Белчо Дончев, септември 16, 2014 23:41

Да си оптимист в България си е героизъм! То и да си българин в България вече не е много просто и лесно. Да ви кажа честно, ама няма да казвате на никого, България днес не е сама! И българите не са сами! Чуват гласове, винаги чужди, виждат образи, винаги розови,та розови, до кърваво-червени, усещат миризми, обаче миризмите им са два чешита, едната миризма им е на „Тройной“, и им мирише на антифриз, ама те, българите не знаят тая работа, щото те, българите не са наясно как мирише антифриза и го мислят за одеколон „Тройной“, другата миризма е на насрано, идва им от собствените гащи, ама те не искат да знаят понеже са горд народ, и казват: „Мамка им американска, пак ни сраха в гащите!“

Щото той, мъдрият български народ е синтезирал мъдростта си в сентенцията:

„Българинът може и да се посере, но никога няма да се изложи!“

Имам съмнения, че тази мъдрост сме я шпранцвали от македонците…

Та да се върнем на основното, заради което чукаме клавишите!

България днес не е сама! България днес са две Българии!

Истинската България умира. Тя е на командно дишане. В смисъл, дишане командвано от Кремъл. Кремъл ни контролира енергетиката, сиреч кръвообръщението, дишането, сиреч финансовите потоци, кръвното налягане, сиреч разходите и приходите ни в смисъл горна и долна граница, които непрекъснато се раздалечават, Историята ни, в смисъл, че историята ни се пише в имперските подземия въпреки българите, зрението, слухът и вкусът ни чрез евразийските ментета, лъжи и меню с непознати манджи, духът ни чрез изродското азиатско православие, географията ни чрез масово закупуване на имоти, геологията ни чрез забрана да търсим собствени енергийни източници, културата чрез кичозните Кобзон и Любе, езикът ни чрез анексиране на Българската азбука, която никога не е била славянска, и разни други по-маловажни фактори като петата росийска колона, перманентно редуващи се уж български премиери с руски паспорти и русофилските правителства контролирани от Кремъл, с контрола си върху българските архиви откраднати нагло от тях, чрез подкупните гъзопродавници за пари и служба национални български предатели, с които е бъкано и в момента в така наречения „Български политически елит“, чрез измикяри като Петър Волгин и Вредислава Бездарева, Станишев и Сидеров, Николай и отделно от него Бареков, щото те също не са сами, чрез ченгета като Кеворк, чрез празноглавци като Слави… Това, мили приятели са истински причини за песимизъм!

За оптимизъм са само две!

Аз и ти!

Е, няма да им се дадем на педерусите!

Да си оптимист в Бългалия днес си е героизъм!

В този смисъл ме бройте за герой!

Оптимист съм!

Това е.

ЕКЗЕКУЦИЯТА

By Белчо Дончев, септември 16, 2014 11:00


Живял някога си, някъде си един изключително виртуозен палач. Славата му, че можел да обезглавява без потърпевшият дори да усети, се разнесла къде ли не по тогавашния цивилизован свят, чийто първи и единствен белег бил, че в него се обезглавявало само след издаване на съответната присъда.

Един аристократ от този свят, не е дадено нам да знаем дали е бил благороден или не, направил еди-какво си, поради което получил въпросната присъда – да бъде обезглавен. И понеже имал той все пак право на някакъв избор, избрал – да го обезглави палачът виртуоз.

Дошъл палачът, поогледал осъдения, поразкършил ръце, в които държал големия меч, и рекъл:
- Е, аз тръгвам.
- Чакай, нали ще ме обезглавяваш?
- Кимни ми с глава – казал палачът.

Кимнал осъденият и главата му се търкулнала в мръсната улична прах…

Кимни с глава, любезни читателю, кимни с глава, не се бой. Много години са минали от онова време, много вода е изтекла, много неща са се променили. Вярно е, че присъдите за обезглавяване може да са останали същите, но виртуозността, с която се изпълняват, техниките на изпълнение достигнаха такова недостижимо съвършенство, че опасност твоята или моята глава да се търкулнат по асфалта между шишетата от изпита вече кока-кола и опаковките от изяден вече чипс, просто не съществува. Не святкат вече мечове и секири, не се връзват клупове, не се леят куршуми, не се забъркват отрови. Други неща се правят, любезни читателю, други неща се правят, но ние тези други неща нито ги знаем, нито някога ще ги разберем, нито пък можем да променим.

Защото ние с теб сме от тези – с издадените присъди за обезглавяване. Кой ги е издал, как ги е издал, защо ги е издал – нито някой ти казва, нито смеем да попитаме, пък няма и кого. Но това, което ни мъчи, е неизвестността, идваща от съвършената виртуозност на новите екзекутори. Голяма и фатална неизвестност – присъдата изпълнена ли е вече, аз и ти обезглавени ли сме, процес на обезглавяване ли тече или сме в очакване на такъв? Да кимаме ли с глава, на кого да кимаме, как да кимаме, в чии крака да търкулнем обработените си главички, кому да се усмихнем, та да ни обработи по-бързо?

А колко лесно му е било на оня аристократ. Шат – и готово…

Тук, любезни читателю, предлагам една хватка, за която не съм сигурен, че е литературна, но за сметка на това не знам как се казва.

Значи, хем ще продължим заедно нататък, хем ще караме поотделно. Защото всеки сам трябва да разбере и открие своя статус – обезглавен ли е, на път ли е да си загуби главата или, не дай Боже–на път да я намери.

И продължавайки нататък заедно и поотделно, нито знаем къде е това нататък, нито знаем как се отива там. Говорим си сами и дори не всичко от това, което си говорим, сами си го разбираме. Е, има и работи, дето направо много ги разбираме. Тях кой вече не ги разбира?

Например за СеДеСето, дето ни докара дотук! И особено този мръсник Враг Омразен! Ако ни падне той на нас, ние него… И не само него…Ама се питам – защо тези, дето издават присъдите, не издадат такава за обезглавяване на Враг Омразен, ами на нас? Защо нас, бе хора ли сте, какви сте? Живков забравихте, оня с танковете забравихте, Луканов забравихте, Жан забравихте, Беров забравихте, нас обаче никой никога не забравя!!! Кой и защо ни иска главичките – това искаме да разберем! И дали все още имаме глави искаме да разберем! И затова няма да кимаме на никого с глави. Ще направим жалък, плах и естествено безуспешен опит да помислим с тях. Пък после може и да кимаме…

Е, хубаво, мислим! И какво от това? По-щастливи ли станахме? Защо никой никога не ни е казвал, че човек или е щастлив, или мисли? Докато всичко живо гледа Слави, пее със Слави, псува със Слави, танцува с Мишо Шамара, бие шамари с някой ляв интелектуалец, мрънка с втори ляв интелектуалец, гледа влюбено към трети ляв интелектуалец, който гледа още по-влюбено към себе си, който пък строго, но справедливо гледа към мъртвите си приятели, разпъва и съди заедно с Левомустакатия Водещ Кеворк, звъни на Залудозаложи, трие на “Леденика” опакото, гледа “Дързост и красота”, цепи се с Кондьо, изобщо си живее щастливо, ние мислим. Бе, я главите долу! Просто и красиво. Като в “Треска за Биг Брадър”.

Тука искаме ясно да заявим, че ние не бихме дори и помислили да обидим гореспоменатите, които преди Демокрацията бяха творчески интелигенти, но вече станаха леви интелектуалци. Защото нас определено ни е страх от тях. Страх ни е, че ще покани Левомустакатият Водещ в студиото я първия, я втория, я третия, я и четиримата, и като ни започнат благо и кротко, интелектуално, откъдето и да го погледнеш, да си хортуват един на друг – кои сме ние, откъде сме, колко сме жалки и незначителни, как и родителите ни са жалки и незначителни, а на родителите ни родителите пък са хептен жалки и незначителни, че дори кокошките ни снасят пресечено мляко, и кравите ни дават развалени яйца, апропо, нещо, с което ние, любезни читателю, предварително сме съгласни, щом те го казват. Защото те не са от осъдените.

Ама не ни приличат и на такива, дето издават присъди. Повече си ги бива за екзекутори. Обаче нас, любезни читателю, какво ни засяга. Ние сме дребни, дребни, та чак незначителни. Нито ние можем да се докоснем до тях, нито те искат да се докосват до нас. И по-добре. А ни докоснат, а ни се търкулнат главите…

Това, разбира се, са едни свободни разсъждения на едни макар и осъдени на обезглавяване, но за сметка на това напълно свободни хора в една напълно свободна, макар и измислена държавица. Както е казал Дон Кихот–“Свободата, Годжи…”, или как беше там. Най-свободното нещо в една най-свободна страна като нашата е пресата. А нашата преса е най-свободната преса от всички преси по всички свободни страни. Били тези преси винтови или преси пневматични. Чак се задъхваме от законна гордост. Чак ни идва да извикаме с младежки плам и дръзновение: “Благодарим ви на вас, о, хора, с чисти ръце, хладен ум и горещи сърца за свободната преса, която ни осигурихте! Хвала за безсънните ви нощи, за студените утрини, за горещото пладне и за биричката вечер също. Спасиба за вашите 24 часа труд в денонощието, за Стандарта пред Монитора и добрата  Дума изречена Сега! “. Обаче нека забравим младежкия си плам и без капка дръзновение си признаем – нищо няма да извикаме, защото ни е страх. От Мегаломедийния Император Тошо Тошев ни е страх. От слугите на Императора също ни е страх. От пресата им най ни е страх. Сто шейсет и осем часа седмично по четирийсет страници налягане на всеки квадратен сантиметър обикновен обременен български мозък. Петдесет и две седмици в година. Вече петнайсет години. Тогавашните бебета станаха юноши. Мегаломедийщината е техен кръстник, възпитател, събеседник, еталон и източник на информация. Сега вече ни хвана още по-голям страх. Те си вадят и слагат каквото си поискат в главите ни. Те не ни отнемат главите.

Отнемат това, което е вътре в тях !

(…)

***
Този откъс е от книгата ми Делириум-1, издадена 2005-та.

ВРЕМЕ Е ДА СТАНЕМ ОТКРОВЕНИ! ИЛИ – БАСИ ИДИОТИТЕ!

By Белчо Дончев, септември 13, 2014 23:15

Заебавам всякаква толерантност, и си казвам това, което мисля:
*****
Искате ли да ви открехна?
Правя го:
Не се съмнявайте в няколко неща!

Първото е това, че Кремъл е предвидил всичко!

Предвидил е, че ние в България ще се противопоставим остро на евроазиатщината. Не формално в пеевските гъзобръсници, а реално, с действията си. Кремъл много добре знае, че ние, българните не го обичаме, по простата причина, че и Кремъл мрази българите! В България няма нито един факт, нито артефакт, в който да има и милиграм искрено доброжелателство на Русия към България, както и обратното! Ние откровено се мразим, и от наша, българска страна, е напълно обяснимо и оправдано!

Второто е това, че на наша територия и от нашенски псевдограждани е създадена значителна, добре платена от Кремъл общност от български предатели, верни единствено на Русия. Апропо, България е христоматиен пример, за политическо, икономическо, културно, идеолгическо, бих казал и чисто сексуално продаване на една държава на друга, абсолютно чужда империя, въпреки перманентното противопоставяне на целия интелектуален елит на същата нация към този позорен акт! Но ебането си остава…

Трето! Кремъл е напълно наясно, че е столетия назад и хилядолетия встрани от нормалното човешко развитие! Но Кремъл нормалното човешко развитие не го интересува! Кремъл го интересува да има враг, защото само врагът прави Кремъл силен! Когато имаш приятел трябва да си добър, трябва да си търпелив, трябва да подаваш ръка за помощ, трябва просто да си нормален! Кремъл тези неща не ги умее, не ги познава! Кремъл никога не е имал приятел! Кремъл никога не е търсил приятел! Кремъл просто не знае какво означава „приятел“!

Четвърто. Кремъл е нещастник! Кремъл не знае накъде отива, Кремъл не знае какво го чака, Кремъл не го интересува бъдещето, Кремъл е социопатичен олигофрен, който не може да разбере, че на този свят има и други хора, които просто искат да живеят някакси, ако може – нормално! Кремъл не знае думата „нормално“! Кремъл просто не признава, че на тази земя живеят, и то доста по-отдавна от него, от Кремъл, други нации, организирани в други държави, извлекли от вековния си изстрадан опит други, некремълски закони, Кремъл просто е изключително тъп, за да разбере, че човечеството е нещо много по-широко от „широката славянска душа“, че ако това човечество реши, то с Кремъл ще е свършено много бързо и с минимум жертви… но това човечество не решава човешките проблеми по този начин, и няма да реши да ги решава поне дотогава, докато има поне един процент вероятност в Кремъл да живеят Хора! Когато тази вероятност отпадне… не ми се мисли!

Пето, последно. Мен лично Кремъл въобще не ме интересува. Имам си страхотна държава, разположена на страхотна територия, към която територия никой, освен Кремъл няма претенции! Единствено Кремъл ми изкупува черноморското крайбрежие, единствено Кремъл ми изкупува и фалира банките, единствено Кремъл си създава собствени партии, единствено Кремъл си купува не само партии, но и вестници, телевизии, Волгин, Вредислава Бездарева, Станишев, Сидеров, БСП, ДПС, ББЦ, разни Янета, и много интересно, моля забележете този факт, за всичко това са виновни САЩ!

Баси идиотите!!!

МИ Е…

By Белчо Дончев, септември 10, 2014 23:02

Ми е тъпо!
И глухо!
Ми отдавна замряха фанфарите!
Ми е скъпо!
И глухо!
Ми е както го искат Другарите!

Ми е чуждо!
Продадено!
Ми е като жена във критическа…
Ми е като в страна…
Цацарова!
Сиреч – комунистическа!
Ми е някакси странно,
че съм жив
в тази смрад
безпросветна…
Ми е някакси гордо,
че съм просто орисан
да светна!

Кой разбарал –
е видял!
Нямам време да чакам простаци!
Аз съм жив
и живял!
И оставям поредните знаци…

Ми е тъпо.
И глухо!
Ми е както го искат простаците!
Но съм жив!
Много жив!
Просто,
моля ви,
следвайтеи знаците…

***

ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМ И ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 2014 – 5

By Белчо Дончев, септември 9, 2014 14:51

!
***
ОДА ЗА СССР
Орлин Орлинов

*****
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе -
днес и завинаги…
Ти трябва всичко да можеш.
Ти трябва всичко да имаш:
танкове и ракети,
свръхзвукови самолети,
гениални физици, гениални поети,
мозъци електронни,
микрополупроводници,
станове многотонни,
океански атомни подводници,
черна металургия,
пещи доменни,
вълнуваща драматургия,
хидроцентрали огромни…
Ти си „виновен“ за всичко:
че имаш още сламени хати,
че нямаш в изобилие
червени домати,
че не си в крак с парижката мода,
виновен си даже за моята ода.
Боже господи!
Матушка мила! huh.gif
Кажи
откъде
си взимаш богатирската сила?
Упрека да посрещаш с ласка,
удара – с удар,
угрозата – с нахлузена каска?
Ти трябва всичко да можеш.
Ти трябва всичко да имаш:
нефт,
злато
и диаманти,
взводни командири,
маршали – таланти.
Ти трябва революцията да не спираш.
Ти трябва блудния син да разбираш,
а за да може
спасеният
от твоя солдат да се чумери -
търпение,
спокойствие в сибирски размери
А знаят ли тия
нови пророци и вехти витии,
че ако речеш
свойте отворени вени да спреш
само месец,
само година,
само една петилетка -
и ти,
като старата Белгия,
със сапунена пяна свойте черни асфалти
ще четкаш?
А знаят ли тия
нови пророци и вехти витии,
че ако ги няма твойте дула,
че ако ги няма твойте крила,
че ако ги няма твойте площадки,
разговорите с тях
ще са страшни
и кратки?
Стига!
Стига!
Стига!
Точка на тая игра.
Баста на тая мелодрама!
В тоя свят
озверен,
настървен
и зъбат -
два пътя нама!
Или тук.
Или там.
Диалектиката е ясна.
Измерена до грам.
И ние добре истината знаем:
за всяка продадена капка любов
американски заем. biggrin.gif
И ако ръката,
която уби
Кенеди I,
Кинг Черни,
Кенеди II,
рече да запали
земята,
водата,
небесните простори,
кой ще отбие безумния удар?
Кой ще ни защити?
Небесно знамение?
Някакво чудо?
Ти!
Ти!
Ти!
Ти!
Ти ще бъдеш първият, тоя,
който ще влезе в ада на боя,
твоя Андрюша
ще яхне катюша,
русия Ванка
ще влезе във танка,
твоя Альоша
ще мине по страшните бойни полета,
за да остане безсмъртен,
по нечии чужди тепета!
Тук няма шега.
Няма измама.
Един е пътя.
Два пътя -
няма!
И нека ни хулят.
Нека се пенят.
Такъв е законът на нашите дни:
който на теб, СССР,
измени -
той на великата правда изменя.
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе -
днес и завинаги…
***

А това е моята реплика към същото стихотворение.
*****

ОДА ЗА ТЕХНОЛОГИЧНОТО ИЗДЕЛИЕ
Белчо Дончев

Да сковаваш кофражец,
да слагаш тук-таме железца,
да забъркваш бетонец
от някаква си неизвестна марка,
да измазваш със вар и калчица,
за да направиш кошарка
и да запалиш в нея огън
за теб
и за твойте дечица –
звучи пасторално,
но е банално,
остаряло
и
индивидуално.

Истината е другаде.
Индустриално!
Вместо колиба – град!
Не за някого си – за цял народ!
Значи – завод!
Значи – комбинат!

А в тях, така да се каже,
ще пеят железни кофражи,
ще святкат заварките,
ще се контролират марките
под погледа безпристрастния, строгия,
на внесена от изток технология,
която не знае предели
в превръщането на хората в панели –
еднакво дозирани,
еднакво армирани,
еднакво формирани,
правоъгълни и номерирани,
бих казал – програмирани,
което, макар и до някъде сиво,
е ясно,
управляемо
и по своему- красиво!

Не ме гледайте накриво
Технологичното изделие
не е ръкоделие.
То не се интересува
добре ли е,
зле ли е,
дали е щастливо?
То дори не е живо.
То просто съществува!
За него няма Душа,
няма Бог,
няма Идея,
няма Изкуство,
няма Култура.
Има вода, цимент , чакъл
и арматура.
За него Слънцето не се мотае
там горе, по небосклона
поради разни научни теории,
поради разни митични истории,
а просто, за да произвежда калории,
които по-бързо втвърдяват бетона.
За него няма Вчера,
няма Утре,
няма Днес,
за него дори любовта
е технологичен процес,
мултипликация
на технологичното изделие –
в технологична нация!

За това – стига безделие!
Стига миражи!
Технологията е жива!
Червените до кръв кофражи
нямат алтернатива!
Те ще разрешат
човешката ви дребна драма!

Тоест,
пътят е един!
И никакви други пътища
няма!

***

ТЕРОРИСТ

By Белчо Дончев, септември 7, 2014 15:31

***

Сънувам сън!

Пълзя с прибежки и прибягвам с припълзявания. Усещам ОНОВА, опасано около кръста ми като пожарникарски шланг около снагата на Шаренкова. „Само Шаренкова не!” –си мисля, докато прегризвам с двата си останали здрави зъба толкова от котониастъра хоризонталис, пояснявам – декоративен храст – изпречил се по пътя ми към целта, колкото да се скрия в него, за да преместя себе си и ТОВА около кръста ми незабелязано от винаги будните очи на левите граждани и селяни на София с няколко метра по-близо до целта. „Ще го унищожа ли?” – се питам. „Ще го превърна ли в безсмислица!” – се питам. „Не мога да го превърна в безсмислица!” – си отговарям. „Защо?” – се питам. „Щото то си е Безсмислица – си отговарям – и точно затова ти пълзиш към него изпълнен със страх, черни и неблагодарни мисли, като комунист с простотия!” – си казвам. „Не може да съм пълен с нещо си като комунист с простотия – си противореча, щото какъв терорист ще съм, ако не съм противоречив – защото комунистът е толкова празноглав човек, че дори простотията му е по-празноглава и от него!”. Този разговор със себе си провеждам само за да не обръщам внимание на Опасността, а в случая Опасността е и въоръжена. Със шпагин най-отгоре, и други такива по-отдолу. Но най-опасното оръжие на Опасността е един надпис! Този надпис е самата Безсмисленост! Към която прибягвам припълзявайки заедно с хоризонталиса. В същото време, с котонеастъра преодоляваме вертикалиса на постамента! Хитро, нали? Стигам в подножието на Безсмислието! „Време е да се мре! – казвам си като в Под игото, и развивам ОНОВА около кръста. Намирам се на пъпа на българската столица София. Самият аз съм българин, моля ви не казвайте на никого! ТОВА около кръста ми е Българския трикольор! Трябва бързо, сръчно и незабелязано от винаги будните леви граждани и селяни да покрия с него чуждото небългарско Безсмислие, за да дам шанс на Смисъла! Такъв е терористичният ми план! Хващам с любов и уважение трибагреника Български, надигам се на пръсти да закрия с него Безсмислието и в този момент замръзвам!!!

Някой вече го е покрил! С Българския трикольор! Значи има и други!

Просто не искам да се събуждам!

ТРИАЛИЗМЪТ!

By Белчо Дончев, септември 7, 2014 0:03

Както знаете от приложната и фундаментална философия , Животът се крепи единствено на своето дуалистично начало!

Като се абстрахираме от БОГ, който безспорно, ако съществува е Един, всичко останало е по двойки, или поне в четна бройка. Адам и Ева, Каин и Авел, Содом и Гомор, тия последните, много не ги познавам лично, Петър и Павел, дванайсетте апостола, Ленин и Зиновиев, Сталин и Хитлер, Ин и Ян, Колонтай и Цеткин, Идея и Материя и други подобни чифтове и чифтеси. Възникването си носи от Китай, ама то днес какво ли не е Made in China?..

Много несериозно започвам нали?

Но вие просто не знаете колко по-несериозно ви очаква!

Дуализмът, господа съдебни заседатели, е постна, бедна, недостатъчна и абсолютно непълна философска база, за да се развие, раззелени, разпъпи и едва ли не да цъфне и върже Животът в неговата твърде ограничена в биологичен и интелектуален смисъл човешка популация!

Защото, следете внимателно месълта ми, тя не е сложна, но аз се обърквам в нея:

Най-силният коз на т.н. Дуалисти са Мъжът и Жената! Два коренно противоположни биологични подвида, макар и от един общ (?)биологичен вид! С тях, с Мъжа и Жената се обяснява един от трите основни закони на Диалектиката за Борбата на единството със собствената си противоположност, цялата Човешка цивилизация се крепи и все още съществува ( според Дуалистите!) на тях, въпреки че отделни екземпляри от еднополова сексуална определеност търсят и междинни пътища, но засега напълно безуспешно и без реални изгледи за успех… въпреки, че опитите продължават… но не това е нашият принос към философския подход, към дълбокосъщностните и откриващи нови философски и чисто човешки пътеки, посоки, направления, пусоли и ориентири!

Нужен е Трети! На Човекът и Човечеството му е нужно трето око!

Аз скромно го наричам ТРИАЛИЗЪМ!

Философия на ТРЕТОТО ОКО!

Окото, което никога не спи! Окото, което дебне всяко добро нещо, за да го обяви за ненормално! Окото, което не допуска в България да има свестни и кадърни хора! Окото, което ви следи от раждането до гроб и ви определя порциона, казва ви кое е добро и кое е зло, не, това не е Бог и не е Църквата, това е оново Око, което ви докарва до животинско състояние ако сте циганин, до робско състояние, ако сте турчин, до дрогирано рускопоклонничество, ако сте лабав българин… Окото, което ви намига около язовир Копринка и около кимизарника на Бузлуджа, Окото, което може да организира както „спонтанни“ протести, така и „спонтанни“ контрапротести, Окото, което заселва българското черноморие и си анексира Лонгоза, Окото, което прелита със свръхзвуковите си самолети над българска територия, показвайки ни среден пръст, Окото, което в пристанище Росенец под Бургас си стоварва и качва каквото иска неконтролирано на корабите вкл. валута, килъри, контрабандисти, кагебисти, Окото , което анексира Крим и мачка Украйна, Окото, което изперверзи българската история, Окото, което ни открадна архивите, Окото, което стои над цяла България с оръжие в ръка чрез Альоша в Пловдив, МОЧА в София, фалшивите си „военни „ мемориали във Варна, Бургас, Русе, знам ли още къде, Окото, което е застанало като рибя кост на българската носоглътка вече седемдесет ( сто трийсет и шест) години, Третото Око на България!

Третото Око на България, което винаги гледа назад! Към някакво несъстояло се, или състояло се по съвсем друг начин минало! Око, което като котва ни държи вързани за дъното, прави всичките ни национални усилия безсмислени, прави нас, самите българи безсмислени и ненужни!

Тъжно нали? Но не е съвсем вярно!

Защото българите не живеят на този свят, за да обслужват Русия! Поне повечето от нас! И Третият, истинският Трети, роден от мъжете и жените на България , не е това, което ви описвах до момента!

Третият, истинският трети, са нашите деца! Защото целият ни дуализъм е безсмислен без тях! Те нямат нужда от третото руско око! На тях са им достатъчни собствените две очи и собствен Разум!

Признавам си, че и за мен двете собствени очи и единственият собствен Разум на моите деца също са ми достатъчни!

Което си е ТРИАЛИЗЪМ!

ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМ И ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 2014 – 4

By Белчо Дончев, септември 4, 2014 17:27

ТОВА „ПРИВЕТСТВИЕ“ НА „поета“ Нино Николов ПО СЛУЧАЙ 70 ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ТОДОР ЖИВКОВ СЪМ БЕЗСИЛЕН ДА ПАРОДИРАМ ПО КАКЪВТО И ДА Е НАЧИН! НЕМЕЯ В ПЪЛНО ТВОРЧЕСКО БЕЗСИЛИЕ…
*****

Нино Николов

ПРИВЕТСТВИЕ

И смътното сега е вече зримо.
Високо стъпили, прозряхме глъбини.
Поведе ни едно познато име
и с него свързахме най-зрелите си дни.

Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг, и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!

Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?

Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден
без пълководец като нашия човек?

Другарю Живков, исках да Ви скрия
в дълбокото сърце на моя стих.
Но мина четвърт век. И ще открия,
че все заради култове Ви крих.

А ми се иска ясно и достойно
и в стих, и в песен да Ви спомена:
да кажа името, с което са спокойни
народ и партия, държава и страна!

Другарю Живков! В петилетки бойни
априлско знаме крачеше до Вас,
писателите бяха Ваши войни,
поетите – на Партията глас!

И нека тук, в най старата държава,
върху най-древния човешки континент,
една България да каже: Вечна слава!
И да си спомним след години: Беше ден!

И нека светлият единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза.
И с хора, Тодор Живков, като Вас!
…………………………………….
Литературен фронт, брой 36, 03.09.1981

КАКТО Е КАЗАЛ МЪДРИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОД…

By Белчо Дончев, септември 4, 2014 8:51

Причината за конфликта между ГЕРБ и РБ се нарича Бойко Борисов. Защото безусловно от самото си създаване до днес ГЕРБ – това е Бойко Борисов.

Разбира се, че и при ГЕРБ, и при РБ, и при всички останали партии става въпрос за власт! Точно отношението към властта е разликата между РБ и всички останали, в т.ч. и ГЕРБ. Защото по отношението си към властта между ГЕРБ, БСП, ДПС, ББЦ, АБВ, Атака, и т.н., няма никаква разлика. Разликата между тях и ГЕРБ е, че ГЕРБ се е самообявила ( а и призната от ЕП) за дясна партия.

Населението на всяка държава изкарва едни пари, значителна част от които се одържавяват чрез данъци, акцизи, такси и т.н. Ако тази държава е и член на ЕС, то и от там се преразпределят значителна част от парите изкарвани от населенията на държавите членки на ЕС. И единствената задача и задължение на властта е – да създаде условията и правилата, по които да се управляват тези пари. Разбирате, че става дума за значителни, бихме казали, доста значителни пари!

Изброените по-горе партии, включително и РБ, иска власт, за да управлява процесите за усвояване на тези пари. И тук идва фаталната разлика! Ще говоря само за ГЕРБ и РБ, защото за останалите мафиотски акционерни „партийни“ дружества ме е гнус.

Властта има две възможности: Да управлява директно парите, които обуславят процесите, или да създава правилата, по които да се управляват парите.

ГЕРБ искат властта, при това цялата власт, за да запазят съществуващата система за управление на одържавените (вкл. и европейски) пари. Ситема, работеща изцяло в полза на властимащите, при която данъкоплатците се държат умишлено на ръба на оцеляване, изцяло зависими от държавата, подложени на здравни, социални, образователни, административни, съдебно-прокурорски и други репресии, в състояние на несигурност, на безнадеждност и безперспективност! Защото такова население е податливо на манипулации, натиск, корупция, склонно към продажност и безразличие. Защото само такова население може да ги преизбира, и преизбира, и преизбира… без да схваща, че се самоунищожава.

До сега от ГЕРБ, разбираме Бойко Борисов, не е дошла нито една политическа идея именно за това – как да се променят правилата, по които се управляват парите!

Защото като говорим за „тези пари“, това са парите за здравеопазване, отбрана и сигурност, образование, култура, инфраструктура, наука, администрация, съд и прокуратура, икономика, земеделие, дори затвори ако щете, това е основата, върху която съществува държавата.

Реформаторският блок е единствената в момента политическа формация, която ясно заявява, че иска властта именно за това – да промени правилата, условията, по които се консумира самата власт! Затова е неистовият вой на цялата ни „политическа класа“!

ГЕРБ и РБ са единствената комбинация, в състояние да изведат България от руското тресавище!

Защото ако ГЕРБ са здраво, мощно, почти перфектно ( като на Бойко Борисов!) тяло, то РБ е глава, при това с колективен ум! На всяко тяло му е необходима глава, за да има смисъл. На всяка глава е необходимо тяло, за да има смисъл. Което ги прави равни в тяхната необходимост

Но, както е казал „мъдрият“ български народ – „Гъз глава затрива!“

Поживем увидим…

*****
ПП
За да не стават грешки и да няма неоразумения, заявявам категорично, че поговорката „ГГЗ“ е употребена единствено в нейния смисъл – лакомията може да те убие! Лакомията за власт, за цялата власт, заради самата власт също рано или късно убива. Така си отиде НДСВ, така си отива БСП, така ще си отиде ДПС, не ми се иска така да си отиде и ГЕРБ…