КВОТО МОЖАХ – НАПРАВИХ!

By Белчо Дончев, ноември 10, 2014 0:08

През 1989-та бях на 44 години. Когато съм писал тази „Ретроспекция…“ съм бил на 59. Днес съм на 69. Всички неща, които съм писал до днес в своя живот, и тези, които ще напиша в следващите поне 25 години, са били, са и ще бъдат истината такава, каквато Тя ме е посетила. Нямам кой-знае какво въображение да измислям нещата, а и нещата, които наистина се случват, могат да откажат чието и да е въображение, дори и моето.

Не съжалявам и не се радвам, защото и едното и другото е доста глупаво. Живял съм заедно със събития, които жестоко ме засягат, вас също, а дали съм ги разбрал или не, е друг въпрос. Опитал съм се да ви ги предам на границата на скромните си възможности, адски съм щастлив, че изобщо някой ми обръща внимание.

„Ретроспекцията …“ ми, тази отдолу, случайно или не, завършва в годината в която сме. Може би ми се е искало точно в 2014-та нещата да стигнат до онова гадно дъно, от което има само един път – нагоре! Понеже съм Авторът и никой в случая няма право да ми противоречи, обявявам, че това е така!

Ние, българите, просто няма къде по-дълбоко да потъваме! Не ме интересува леви ли сме, десни ли сме, реформатори ли сме, гербери ли сме, по надолу просто няма накъде! По-надолу е само Русия и Евразия! А ние не съществуваме като народ и държава хилядолетия, за да стигнем до тях, сиреч до собственото си отрицание, нали!

Ние, българите, сме живи!

България е жива!

Какво общо трябва да има с това Русия?

Изказах се…

Ето ви и Ретроспекцията…

*****

2004

РЕТРОСПЕКЦИЯ В БЪДЕЩЕТО

1991
Наивните
от Орловия мост
наблъскали се бяха чак до Плиска.
Победата не беше под въпрос.
Победата бе истинска и близка.
Народът пееше опиянен, поел
поредната си доза чиста дрога.
Страхливият внезапно стана смел,
докоснат от десницата на Бога.
Със сини като знамето мечти
мъже, жени, момичета, момчета…
И аз бях там, и той беше, и ти…

И хиляди маскирани ченгета.

2003
Наивните,
от Орловия мост
във рейсове се блъскаха към Плиска.
Пред всекиго стоеше прост въпрос -
как някак си до петък да устиска.
Народът псуваше унило, без мерак
министри, цар, Европа, СеДеСе-то,
в дущата му бе пустота и мрак
и все едно му беше общо взето…..
А отстрани Животът си лети
във Мерцедеси, тъмни БеЕмВ-ета,
Но в тях не съм ни аз, ни той, ни ти…..

А хиляди охранени ченгета.
…………………………………
2014
Наивните
от Орловия мост
отдавна бяха надалеч от Плиска.
Ни отговор стоеше, ни въпрос,
ни светла вяра, ни победа близка.
Отдавна бе забравен Симеон.
Забравена бе синята идея -
едни добри войници без пагон
перфектно се разправиха със нея.
Денят се определяше от труд,
от хиляди ухилени ченгета,
от Слави, от Кеворк, от някой луд…

…мъже, жени, момичета, момчета..?
*****

И точно тези „…мъже, жени, момичета, момчета…“ цяла година изграждаха самочувствието на полумъртвата ни нация в протестите си, изправяха се с усмивките си срещу КОЙ, принудиха го да отиде на избори, коренно, ама коренно промениха статуквото, и днес същият КОЙ се гърчи, търси спасение, ами като нищо ще се спаси и още четвърт век ще се гаври с нас, но само при едно условие – ако не сме поумнели…

Аре, квото можах направих!

НА ПЛЕШИВИЯ ХЪЛМ…

By Белчо Дончев, ноември 4, 2014 1:14

Голгота е може би най-високото място в покрайнините на Йерусалим, близо до Стария град. Миша Булгаков ( наричам го Миша, щото един руснак, московчанин, от абсолютно руски произход, но евреин, ми каза, че Булгаков е българин, а аз до момента бях сигурен, че няма как да не е евреин! ) го нарича Плешивия хълм в конгениалната си книга Майстора и Маргарита. Много хора не харесват тази книга. Ми то много хора не харесват и Библията…

Та мисълта ми е, че аз знам какво е Голгота, къде е , бил съм там, това е края и най-на високото на Виа Долороса, Пътят на болката, по който можете да се радвате на всички прелести на арабския сук, разчленен на Христовите страдания, локуми, златни накити, сувенири от всички епохи от преди Христа та до наши дни, което завършва при църквата Божи гроб, вътре в нея е самата Голгота, тя днес е на втория етаж, Тогава не е била това и там…

Голготата е мястото, а и времето, в което някой или умира, или възкръсва! Това в Йерусалим, в момента което е, не е нито мястото, нито времето. То е единствено Вярта, ча те са там, и на мястото си, и във времето си, защото иначе всичко рухва…

Голгота не е акт! Голгота е състояние! Голгота не е материя! Голгота е дух! Духът на Човека, жертващ се в името на нещо, което никой не вижда, но то съществува, то е тук, то е в нас, хората, и само от нас зависи, дали ще се състои!

България в момента е на своята Голтота! А на Голгота се случват само три неща:

Един разбойник умира!

Друг разбойник е помилван от властта!

А Човекът възкръсва!

Какво ще направим днес, ние, българите, на своята Голгота?

Ще умрем като престъпници?

Ще живеем като помилвани от властта престъпници?

Ще възкръснем за Пътя, Истината и Живота?

Тия са ни възможностите…

Безсмислен е напънът ми, нали?

Знам…

ДОТОГАВАМ!

By Белчо Дончев, ноември 3, 2014 0:22

А сега сериозно!
Съм адски стар!
Живея склерозно.
На моя си дувар!
Забравям обидите.
Забравям хвалбите.
Си спомням за Персеидите
и за нас самите…
но много смътно,
някак си отвъдно,
някак си мътно,
и оскъдно!
***
Си спомням и още -
Созополски нощи!
Бургаските вечери!
Варненски изгреви,
Родопски залези…
Все случки от снощи…
Съвсем незабравени
и нийде заровени…
макар недоправени
и някак отровени…
Ми идва да плача,
но всъщност се смея!
Бил съм жив!
Нещо знача!
Значи – трябва да пея!
***
А сега – сериозно!
Адски стар съм,
обаче,
в мойто време склерозно
имам проста задача -
някак да оживея
до следващия си стих…
Не , че в него ви чака
някакво прозрение…
но имам подозрение,
понеже се познавам –
тоест,
ама хич не обещавам,
че ще съм само нечий щрих -
като някой никой,
удобен,
послушен,
и отчайващо тих…
Вярно!
Дотогавам!
Но абсолютно жив!
*****

ЛАЙНОПАД!

By Белчо Дончев, ноември 2, 2014 19:36

Светослав Иванов води магазинното (или както се нарича там) предаване „120 минути“. Светослав Иванов е не само наглед симпатичен, интелигентен, образован млад мъж. Няколко пъти, преди да се издигне до „120 в.минути“ го пращаха от btv да отразява наши събития около МОЧА, при „възхвалата на комунистическото минало“ и т.н. После се издигна. Аз знам, че Светослав Иванов не си беше избрал „професор“ Вучков за първи събеседник тази вечер, 02.11.2014-та, неделя праймтайм, 17:00, btv!

КОЙ е избрал „професор“ Вучков за събеседник на Светослав Иванов!

Лайнопадът е нещо като листопад, но падат не листата на дърветата, а лайна от устата на хората!

Каквато и Истина да хвърлиш в лайнопада, тя мигом се олайнянва от Лайнопадистите!

Видни българси Лайнопадисти са Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Червен Кольо, Вредислава Бездарева,Петьо Дон – Волгин, Александър Втори Симов ( след Александър Първи Лилов!), Мая Манолова, и още хиляди знайни и незнайни кандидати за добре платеното звание „Лайнопадист“!

Доайенът на Лайнопадистите бузусловно и безспорно е „професорът“ Вучков, като в неофициалната класация много, ама много близко до него, просто му дишат отзад на челото – Слави Трифонов, Николай Бареков, нещото Сидеров, ПБДШНИМ ( Професор Божидар Димитров Шеф на Националния Исторически Музей), „професор“ Драгомир Драганов и още плеада „ професори“, като в никакъв случай не бива да изпускаме „професорката“ Искра Баева и Пиргова, която само формално все още е само доцент, но отдавна е узряла и за „професор“ лайнопадист!

Та „професор“ Вучков, първо обяви, че наистина всички в политиката са маскари, с което се издигна до нивото на един изключителен българин, описан от Алеко, безсмъртният Бай Ганю, чиято безсмъртност по най-категоричен начин доказва самият „професор“ Вучков!

Направо – открийте едната разлика!!!

Подсказвам – ЕГН-то!

Второто „прозрение „ на Бай Ганю“ Вучков беше, че България трябва да се управлява от „Професорска партия“!

Бай Вучкьо, като „академичен“ кадър, би трябвало да си наясно, че „професор“ не е титла, а длъжност!

Професор (от латински: professor „някой, който е приет за експерт в някое изкуство или наука, учител, преподавател от най-висок ранг“ е университетски преподавател и научен изследовател, това е най-високата университетска академична титла и степен, която се присъжда в академичните институции!

От академичните, а не от политическите!

Това автоматично означава, че всеки академичен преподавател в смисъла на цитираното, автоматично спира да е професор, със спиране на преподаването!

„Професорска партия“ и „Професорско управление“ в България може да се осъществи единствено, ако Народното събрание придобие университетски, академичен, или научен статут!

Това с Бат Сали, с Баракова, с Волен, със онзи ММА пехливанин, с Маяма Нолова, с Росен Петров и с още поне петдесетина няма как да стане!

Анадъму?

Но това не е важно!

Важен е ЛАЙНОПАДЪТ!

Всекидневен, всекиминутен, всекимедиен, хартиен, електронен, цифров, на ушенце, в трамвая, в таксито, тошотошев,валериев, джамджиев, блъсков, лафков, симов, бездарев, волгин!!!

Важното е в България да не остане нито един чист и смислен човек!

Важното е да повярваме на „лайнопадиста“ Вучков, че всички ние, българите, сме маскари като него!

Когато повярваме, значи вече сме станали…

*****
Не знам какво печели журналистът Светослав Иванов от такива „интервюта“, може би позиция, може би авторитет, може би пари, не знам наистина и не ме интересува, но ми се иска да му кажа, че каквото и да печели, колкото и много да е то, пак е безкрайно малка математическа величина в сравнение с онова, което зрителите на предаването му губят от собствения си разум безвъзвратно…

ВЪПРОС НА ИЗБОР

By Белчо Дончев, октомври 31, 2014 23:49

Отношението в България към „чуждия“ празник Хелуин, както и към не по-малко чуждия празник “ Свети Валентин“ е много показателно!

Ние нямаме право да избираме на какво да се усмихваме!

Хелуин е празник на победата на детето над собствените си страхове!

Свети Валентин е празник на влюбените, на любовта…

И двата празника са с изключително положителен заряд, усмихнати, обичани от децата ( Хелуин ) и от младите ( Свети Валентин).

Но има нещо много лошо!

И двата празника идват от запад!

И двата празника не са канонизирани от Православието!

Защото не Христос е пътят и истината, и животът!

Защото не усмивката и радостта са нещата, които ни правят живи и някакси необходими!

Това, драги ми православянски и славянобългарски роби, което ни прави щастливи, може да дойде само от изток! От Кремъл! Всичко, което идва от запад е заразно, соросоидно, фашистко, бандеровско и чуждо на нашия вътрешен мир, който не се усмихва току-така на естествените неща от Живота, детски празници с чудовища и влюбени католикоидни валентиноподобни!

Нашите Истински източноправославянски празници са на връх Бузлуджа до оная чиния, в която вече няма и не може да има никаква манджа, и при язовир Копринка, който е кръстен на някаква си любовница на Вълко Червенков от Казънлък или някъде наблизо, както говорят злите непрогресивни езици!

Затова, когато се кефите на нещо, стига то да е от Пещерския вино-водочный завод, не забравяйте, че на нас, българите, нищо българско не ни остана, но и нищо западно не ни е позволено по православянски причини!

Ерго, да живее всичко източно, православянско, славянобългарско, джамахируско, кремъльонско, „братско“ и „прогресивно“, над което все още ни е позволено да се смеем!

Апропо, да плачем – също!

Въпрос на избор…

КАК ДА МУ СЛОЖА ЗАГЛАВИЕ?

By Белчо Дончев, октомври 31, 2014 2:02

Животът ми пълен с глупости!
И с мен, едва ли не!
Избягвах срещите със себе си!
Стараех се поне…
Не се харесвам по рождение.
Бях кръгъл идиот!
Със себе си с различно мнение.
Това не беше гот!
Се търсех, както бебе – цицата!
Намерих се, нали?
Разбрах, че част съм от Матрицата.
Ми гот е да боли!
Ми гот е да си от системата!
Две нули – кат кенеф!
Воня, лайна, гол гъз, обаче,
на мен си ми е кеф!
Това е братчета!Обаче,
съм пълен патриот!
Живея си в кенеф! Така че,
направо ми е гот!
Край мен лайна се сипят разни,
във всякакъв форамат…
Не искам още да ви дразня!
Но аз живея в ад…

ОБИЧАМ ДА ПИША СТИХОВЕ ДОРИ ТОГАВА, КОГАТО НЕ МИ СЕ ОТДАВАТ!

By Белчо Дончев, октомври 29, 2014 1:04

Точката на кипене,
политическо и човешко,
е доста по-високо от мене,
в границите на статистическата грешка!

Всичко, което ме докосва, е истинско!
Останалото го отминавам.
Познавам пияниците от квартала.
Трезвениците – не ги познавам.

Познавам надеждата в очите
на хората, които си отиват.
То е както със мечтите.
Робата на Живота ни е сива?!

Робата е дрехата на робите.
Искам да ви светна.
Дрехата на хората е цветна!
И никога не е била роба!

Вървя си някак през времето,
вярвайте ми, не ми е лесно!
Усещате ли ли мъката и бремето?
Не е ли чудесно?

Вървя си някак си, никак си,
и ми е адски приятно!
Братчета, някак си викам си –
Времето е необятно!

И никой не може да ми отнеме
мъничкото удоволствие човешко,
че съм част от моето време,
макар и като статистическа грешка!

КЪДЕТО УПРАВЛЯВАТ ЧОВЕЦИ!

By Белчо Дончев, октомври 27, 2014 20:45

Адски ми е интересен един феномен, познат само ( аз поне не знам други случай) при комунизма и национал-социализма.

Това е пълното отричане на естествената приемствено – предавателност на Живота от поколение на поколение, а това пък означава пълно отричане на историческия и културен път извървян преди тях от човеците, отричане на Религията, на Хуманизма, на смисъла на надграждането на Живота чрез лично усилие, общо взето – отричане на Живота като феномен и Истината като единствения път по него.

Национал-социалистите, Бог с тях, са първи братовчеди на комунистите, те имат еднакви идеологии, еднакви цели и еднакви методи за да ги постигнат, и ако понякога са се избивали един друг, а те доста пъти са го правили, то е, защото имат един и същ електорат и не са искали да го делят с други.

Иначе, и в двете политически изродства, Историята, Културата, Традициите, Вярата, се подчиняват изцяло на съответната политическа доктрина. И в двете ( доколкото са различими една от друга! ) се появяват врачки, гадатели, ванги, измислят се нови митове, създават се нови легенди, нова религия – не към Бог, а към Идеологията и конюнктурния лидер, фюрер, баща и учител, пътеводна звезда, факла, сърцето на Данко и водач, на прогресивното и в двата случая ляво човечество!

Национал-социализмът, наричан от българското и световно левичарство „фашизъм“, не съм политолог, не съм сигурен, че левичарите са прави в терминологията си, аз по правило през целия си живот, прекаран марширувайки в „най-прогресивния строй!“, щото кво да прави човек живеещ в „лагер“ и вътре във строй, освен да марширува, не съм се убедил нито веднъж, нито за едно нещо, че комуноидите и техните деривати, производни, съребрени партийки, мутанти и т.н са били прави за каквото и да е било, когато и да е било!

Комунизмът, комуноидността, тъпото и сляпо левичарство, от самото си възникване, бих казал още от момента в който е бил написан Манифестът от Маркс и Енгелс, водят човека и човечеството не към прогрес, а към регрес! Вижте Русия, вижте Северна Корея, вижте България, вижте Сърбия, вижте Куба, вижте Венецуела…

И знаете ли защо е така? Много е просто!!!

Комуноидите рязко и жестоко, кърваво, много кърваво, прекъснаха историческата, културна, естетическа, ценностна, образователна,религиозна, традиционна приемствена връзка между поколението на нашите дядовци и поколението на наши внуци! Прекъснаха я чрез убийства, чрез подчиняване на Вярата, традициите, внесоха нова, лъжлива, азиатско-съветска, но задължителна за всеки логика на нещата, логика, която се разминаваше с Божиите мисли и намерения, но съвпадаше с Ленино-Сталиновата!

Човекът изгуби най-важното нещо! Човекът изгуби усещането, че не е случайно на този свят, че е макар и малка, но важна частица от този живот, част от който са били баща му, дядо му, ще бъдат синът му, внуците му, че това как ще изживее живота си е изключително важно както за него, така и за тях… Комуноидите го отучиха да има Родина, защото Интернационалът, СССР и Русия са по-важни от нея, комуноидите го отучиха да е отговорен, защото нямаше за какво – взеха му земята, добитъка, Бог, миналото, настоящето, бъдещето…

Комуноидите го отучиха да се стреми към познанието, към професионална кариера, към духовно издигане, защото тия категории зависеха единствено от партийното му досие и родовата му връзка с някой комунистически изверг…

Комуноидите взеха от Човека всичко Човешко!

И си го присвоиха! Човека!

Защото Човекът вече нямаше вяра, която да му дава надежда и смисъл да подчинява животеца си на някакви неразбираеми морални императиви!

Нямаше никакво чуство са историчност, принадлежност, нямаше към кого и към какво да е отговорен!

Нямаше вечните човешки ценности, съхранили вида му до този ден! Битката за власт, пари, имот, надмощие, замени стремежът му към самопознание, самоусъвършенстване, уби чувството му за съпричастност, състрадание, милосърдие, доброта и човечност!

Човекът, изгубил всякакви ориентири в Живота си не е в състояние да намери себе си в него! Комуноидите си създадоха „болшинство“ от гласоподаватели, от хора бедни, безимотни, някои доведени и до скотски живот, хора манипулируеми, готови да се продадат, за да оживеят, хора без никаква вяра, без никакви цели, без никакви ценности, без Бог, изобщо без абсолютно нищо, което си заслужава те да пожелаят да бъдат други!

Тези хора не носят никаква вина! Тези хора са мечтата на комуноидите! Тези хора са пролетариите! Хората, които не могат и не искат да правят нищо друго, освен деца! Да се размножават! Да се увеличават! Не се гневете! Думата „пролетарий“ идва от древния Рим, и означава точно това! С дребната разлика, че в Рим са „произвеждали“ роби без право на глас, а в България – гласоподаватели…

Днес се откри 43-тото народно събрание. За него „пролетариите“ от всички МИР-ове в държавицата ни са се произнесли с бюлетините си.

Не обвинявайте „пролетариите“! Те са докарани до това си положение от комуноидите! Ако ги нямаше „пролетариите“, комуноидите отдавна да са изчезнали! Обаче връзката е точно обратна!

За да изчезнат „пролетариите“, за да се върнат те към човешки живот, за да усетят и разберат, че всъщност са си нормални хора, със своето неотменимо право на всеки родил се на достоен живот, с право на образование, с право на труд, с право на инициатива, с право на справедливост, но и с отговорностите, произтичащи от това, от живота ни трябва да изчезнат комуноидите! Не ги отъждествявайте само с комунисти или социалисти. Комуноиди са всички, които смятат, убедени са, че този Свят е създаден единствено за тях, за тяхно удобство и удоволствие, че им принаклежи по някакво си левичарско наследствено право, че Историята е само това, което те признават от нея, че културата е само това, което пее Йосиф Кобзон, че танкът, изтребителят, ядреният арсенал, нефта, газа, са цивилизационни аргументи в „приятелски и твърде хибриден“ спор, комуноиди са всички, които се възхищават на Волгин, Пъпката и Бездарева, Сидеров, защото те са точно от тези, които не позволяват на „пролетариите“ най-после да станат Човеци!

Защото където управляват Човеци – комуноиди просто не вървят…
*****
ПП
Щях да забравя нещо важно за комуноидите.
Всичко, което казват, което са казвали и което ще казват, е било, е, и ще бъде пълна лъжа!
Имайте го предвид!

ЛИЧНО МНЕНИЕ

By Белчо Дончев, октомври 26, 2014 0:54

Понякога,
само понякога,
защото съм силен,
защото съм мъж,
защото животът ми
е само веднъж,
защото сълзите ми
са за някой достоен,
защото Животът
не е заупокоен,
Животът е Вечен,
но човечецът – не,
а аз съм човечец,
формално поне,
защото в снега
се раждат кокичета,
защото утре ще раждат
днешните момичета,
защото Времето
иска от нас
да сме вътре във Него,
както то е във нас,
понеже всичко е някакси
като зомбирано,
като планирано,
като програмирано,
като казано от Апостола,
от Ботев,
от Паисий,
от Миткалото,
от Черноризеца,
от Софрония,
от Климент
от Наум,
от Сава,
от Горазд,
от Ангеларий,
но това е заблуда!
Всички те
са българската пробуда,
българската сила и свяст,
българската страст
към Истината
и себе си!

Дядо Вазов
ги прегърна във „Иде ли?“

Комунетата ги убиха
чрез идоли…

*****

Понякога,
само понякога,
когато сред живота ни
празен и шумен
успявам дори да съм умен,
и като ученик от последния час,
си мисля някак със сълзи,
но и със смях:

Всички тия, отгоре,
не искаха да са като нас!

Искаха ние да сме като тях…
****
Много е трудно да си човек!
Като махнем това затруднение,
Животът е лек!
Адски лек!!!
***
Лично мнение…

ДА ГОВОРИШ С ДЯДО МИ ДОНЧО

By Белчо Дончев, октомври 23, 2014 19:17

Цял живот се опитват
да ми вместят живота
между дядо ми,
който бе мъдър и стар -
като вековен дъб,
и партийния секретар,
който бе вражалец,
крадец,
и някак естествено тъп…

Ето, дядо ми,
който в момента е на другия бряг,
се усмихва мъдро
под юнашкия си мустак,
и ми шепне в ушенчето:

Хей, детенцето,
на този свят
само една истина
не е мнима:

Тебе те има,
щото и мене ме има!
За останалото, дядовото,
навярно си прав!
Бъди здрав!

А на тоз секретар,
макар, че съм стар
и де юре умрял,
му кажи, че се е посрал!“

***
А как да му обясня,
че Русия е решила,
да ни приложи технологията
на „меката сила“…
щото с „твърдата“ ни е „освободила“
чрез пълна окупация
и то не веднъж, а два раза -
останахме без нация
от руската зараза…

„ Ще ти го кажа като на мъж -
само веднъж,
и само на тебе,
като човек на човека:
-колкото е силата по-мека,
толкова по твърд ти требе!!!“

***
Е те тоя
ми е соя…