ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМ И ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 2014 – 2

By Белчо Дончев, септември 2, 2014 12:38

Дамян П. Дамянов

ПАРТИЙО!

Знам, твоето име смущава естетите –
неестетически някак звучи им.
То честичко стресва дори и поетите –
толкова проза в едно кратко име!

От лозунг по-гръмко – не става за стихове,
за мисли изтънчени – грубо, нелепо…
И въпреки туй го изричам аз тихо и
молитвено-свято в лирически шепот.

Да, тъй го изричали всички онези, що
своя живот са ти давали мълком.
То тъй е вървяло през смърт, за да влезеш ти
във свойто безсмъртие толкова дълго.

И тъй са го шепнали – просто молитвено –
бащите над детските люлки прощални,
когато към твойто небе са отлитали
с изпраните ризи пред ямите кални…

И тъй ще го шепнат пак хиляди хорица
вървейки през изгрева син в здрачината
към светлия пламък, запален в прозореца,
със който ги викаш далеч и нататък.

И нека шокирани бъдат естетите!
И някой поет да се плаши и дразни
от твоето име ръбато, но светещо
с отблясък на нещо сурово – желязно!

И нека не ставаш за стих и за обич ти!
За мен ти си обич, стих, огън и песен!
Аз с тебе горях. Догоря ли, на гроба ми
звездичка пални – да ме виждаш къде съм!

…………………………………..
…Литературен фронт, брой 36, 03.09.1981
*****

*****
Белчо Дончев

КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЙО!

Знам, твоето име не смущава „естетите“ –
и хранително някак звучи им.
То често примамва дори и поетите –
Че е цицесто твоето виме!

От лозунг по-тъпо – но става за стихове,
за мисли измислени – огняро-чавдарски…
Затуй го изричат поетите тихо и
със срама от стиха помиярски.

Да, тъй го изричали всички онези, що
своя живот ти продавали мълком.
То тъй е вървяло през смърт, и чрез смърти, но
с вяра, че не ще е задълго

С колко клетви проклета си – гневно, молитвено -
от бащите, неказали думи прощални
над детските люлки – към небето отлитнали
убити от теб пред ямите кални!

И днес те проклинат пак хиляди хорица
вървейки към изгрева син в здрачината,
към своя живот, отворил прозореца
на вярата, че тебе те няма нататък!

И нека шокирани бъдат „естетите“!
Днес някой поет не се плаши и дразни
от твоето име ръбато, бизсмислено
с отблясък на нещо просташко-желязно!

Не, не ставаш за стих, не ставаш за обич ти!
За мен ти си смърт, кръв, ужас и плесен!
И умра ли, петолъчка не искам на гроба ми
Искам кръст! Бог да вижда къде съм!

*****

ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМ И ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 2014

By Белчо Дончев, септември 2, 2014 9:58

ДА СТРОИМ

Текст Иван Бунин
Музика А.Карастоянов
***
Да строим неуморно, другари,
тоя здрав и прекрасен живот,
в който огнени сили разгаря
героичният трудов народ!

Припев:
Гърмете, могъщи юзини,
люлейте се буйни жита!
Над хълми, поля и долини,
пак екна у нас песента!

Със усилия здрави народни
ний създаваме чуден закон –
по–обилен от нивите плодни,
по–корав от метал и бетон.

Припев:
Гърмете, могъщи юзини,
люлейте се буйни жита!
Над хълми, поля и долини,
пак екна у нас песента!

Помни лютите битки народа,
помни своите жертви безчет,
затова е на поста си бодър
и върви все напред и напред!

Припев:
Гърмете, могъщи юзини,
люлейте се буйни жита!
Над хълми, поля и долини,
пак екна у нас песента!

*****

ДА КРАДЕМ

Текст Белчо Дончев.
По музика на А.Карастоянов
***
Да крадем неуморно, другари,
тоя смачкан, наплашен народ,
който бавно във бедност изгаря
без достойнство, без чест и без род!

Припев:
Да строиме съветски юзини,
Да множиме съветската мощ!
И над хълми, поля и долини,
нека пада съветската нощ!

Нека Белене, смърт и затвори
бъдат нашия собствен закон!
Който дръзне със нас да се бори
ще обесим на първия клон!

Припев:
Да строиме съветски юзини,
Да множиме съветската мощ!
И над хълми, поля и долини,
нека пада съветската нощ!

Да забрави народът кой кой е!
Ний да бъдем на всичко отпред!
Всичко „наше“ е мое и твое!
Щом със Кремъл сме – всичко е в ред!

Припев:
Да строиме съветски юзини,
Да множиме съветската мощ!
И над хълми, поля и долини,
нека пада съветската нощ!

*****

ДА СИ ЖИВЕЕ ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ И 2014!

By Белчо Дончев, септември 1, 2014 17:56

Уважаеми сънародници,

Дето има една дума – пак идва девети септември. Дето има една друга дума, то и вчера си идваше девети септември и утре пак ще си идва девети септември. Дето има една трета дума – ако си достатъчно тъп визирам Волгин, то всеки ден си идва един чист девети септември! Условието е само – да си достатъчно тъп…като комунист.

***
Какво е Девети септември? Просто нещо:

Силна и нагла руска армия, продажни български политици, прост народ и един ВОЖД И УЧИТЕЛ – БОЙНО ЗНАМЕ И ПЪТЕВОДНА ЗВЕЗДА!!!

Имаме ли го това и днес, седемдесет години след ОНЗИ девети септември?

Имаме силна и нагла руска армия!
Имаме продажни български политици!
Имаме народ, който е още по-прост!
Имаме ВОЖД И УЧИТЕЛ -
БОЙКО - ЗНАМЕ И МАГИСТРАЛОВОДНА ЗВЕЗДА!!!

Значи си имаме и нов девети септември 2014-та!

Да ни е честито!

***

Девети септември не ни е на оная рабатя! Ние сме на неговата!!!

Сиреч, този фатален ден постави нашата европейска държава на нечия източна такава работа, и КОЙ до днес си я върти там… Кога ужким наляво, кога ужким надясно! Според както каже Кремъл.

Та дето има една дума – пак чакаме девети септември. Ден, в който човек се определя – нормален ли е или идиот. И в едното няма нищо страшно и в другото. Ако е нормален, то девети септември ще отиде полека лека на кучето еди къде си, където му е мястото. Ако е идиот, то неминуемо в най-скоро време той самият ще отиде на историята в същото място, където е и мястото на комунизма. Лошото е, че с него там ще отидем и всички ние.

Големият въпрос на нашето съвремие е: ние ли ще пратим комунизма на кучето под опашката, или самият комунизъм ще продължи да ни прави на идиоти!

Ние определяме девети септември като нещастие за целокупния български народ (включително за комунистите). Ние определяме девети септември като чисто и перверзно изнасилване на българската нация, апропо нация далеч по-древна, по-организирана и по-културна от руската преди, по време и след изнасилването, нация, в която шепа престъпници, за които това изнасилване е единствената им идентификация и гордост, шепа престъпници, които обезличават това, което в действителност сме – просто българи, а не прости рублофили, определят дневния ни ред.

Ние, българите, сме различни. Ние не сме комунисти! Някои хора не знаят какво значи това. Но ние го знаем, Вие също!!!

Мислете за девети септември. Простичко, без патос. Такъв, какъвто си е. Жесток, кървав, нагъл, прост и без патос. Като комунизма.

Защото, дето има една дума-днес пак чакаме девети септември! Да си припомним по детайлно…
*****

Текстът по-долу е въведението в книгата ми Делириум 2 – КОШМАРЪТ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ. Преди това е публикуван в леко различен вариант, мисля в ОЩЕ ИНФО на Любо Данчев. Просто около всеки девети септември му е времето за повторение…а след това ще публикуваме и бисери от „социалистическия реализъм“…

***

В ЧЕСТ НА ПРАЗНИКА!

- Здравейте, другари, как сте, как сте? – пошегува се Тато.
- Добре сме, добре сме, другарю Тато – пошегува се Политбюро.
- Мочо – обърна се той към Мочо Напразов, по Просветата, Културата, Науката, Възпитанието и Образованието, – утре е най-големият български празник. Можеш ли от един път да познаеш кой е той?
- Седми Ноември, другарю Тато – отговори Мочо без да се замисли, защото само така можеше. И се намоча, щото само това можеше.
- Балько, тоя Мочо вече не става за нищо – рече другарят Тато – изнесете го и внесете друг.
- Вече е направено, другарю Тато!
- Кой е тоя?
- Другарят Джорджи Джоржданов, уважаеми другарю Тато. Сам си пише името.
- Като го гледам не отбира много от култура. Може да стигне максимум до Не-додялко, Ст Тц Тц Тцанев и Тцончо Бончев.
- Възразявам за последния – обади се Пако Теков от втора маса. – този Тцончо Бончев написа “Наследниците” и ме омаскари персонално и фамилно.
- Пако, трай си, щото ще разкажа случая с приема у френския посланик.
- Другарю Тато, такъв случай нема.
- Има Пако, има Теков, и сега ще ти го припомня за срам на поколението. Помниш ли, френският посланик те беше поканил на некакъв прием. Като сте седнали всички по софрите, той минал, здрависал се персонално. Стигнал до теб. –Бон Апети! – рекъл той. – Пако Теков! – си му отговорил ти. – Не знаеш френски, Пако, не знаеш, Теков!
- Виноват, другарю Тато!
- И като си виноват – какво ще му отговориш другия път, когато френският посланик ти рече “Бон апети”?
- Дако Меков – гордо отговаря Пако Теков. – И той не знае френски.
- Голям праз! – обажда се Авджи Дренчо Африкански.
- Дренчо, като се обаждаш, да те питам – като беше на последното си сахари в Африка що утрепа?
- Сафари, другарю Тато, хаха-хаха-хаха, сафари. Утрепах четири ноплийзчета, можех и още, ама ме ограничиха.
- Какви са тези ноплийзчета бре, Дренчо?
- Ами едни такива черни, с изпъкнали джуки като на Бапько Милев и Грегорий Филипопович, ама едновременно. Изскачат пред фаровете в тъмното на Африката и като насочиш пушката към тях, викат някакси жално: “Ноплийз!…Ноплийз!…Буммм!! Можех и повече.
- Другари, пак ще попитам – що е утре? Днеска сме осми септември. Е, що е утре?
- Денят на българо-имперската писменост Кирилий и Мефодиев и неколкото им по-големи от тях имперски братя – някакси спонтанно, с ентусиазъм и съвсем не намясто се обади пресният завеждащ, отвеждащ, приспиващ, таковащ и нетаковащ ни от наука, ни от култура, ни от образование – Джорджи Джоржданов.
- Джорка, ти си трай. Ти тепърва има да дрънкаш глупости по всички въпроси. Не бързай като шиле пред Лартията! – отряза го тутакси Балько Милев.
- Балько – обади се също не намясто Грегорий Филипопович. – Здес фсеки можеть да се излагать колкото си искать, но никто не можи пофече от тебя.
- Оди учи български бе, фъфлек!
- Другари, другари, не така! Какъв пример даваме на широките червени народни маси? Да спрем с нещата, които се записват – обади се тихо, но всички го чуха, ДеСе, шеф на вътрешните работи и ДС. – Утре е Девети Септември! Да се съсредоточим върху този проблем.
- ДеСе, че за кого е проблем деветий Септемврий?
- Уважаеми другарю Тато, ние този велик българо-имперски празник го празнуваме вече за …енденадесети път…енденадесет пъти обещаваме на простолюдието, че нещо вече ще му се случи, а то някакси не се случва. Това, което тук си обещаваме на нас си, се случва. А това, което им обещаваме на тях – не се случва. Те това е проблемът, другарю Тато!
- ДеСе, да ти имам проблемите. И не ме дразни, щото ще те сменя с АНДРЕЙ-чо!
- Другарю Тато, татко.
- Кажи, Блюдоедочка ти мая.
- Утре е светлият празник на освобождаването на Нашата Народна Републиканска Държавица от мрачното монархо-фашистко робство, което стана възможно благодарение на Великата Червена Имперска армия и Тато Янчо Партизанчо!
- Видяхте ли бе, селяндури! Това е кръв! Браво, Блюдоедочка ти мая, браво, моето момиче! От днес и ти си член на Политбюро, ЦК на БКП, министерски съвет, държавен такъв, и ще те дам на едно наше момче, васерманистче…
- Ватерполист, другарю Живков. Добро момче, наше момче, малко вятърничаво, ама устато и корназ!
- А ма, Цоцо, нещо мирише откъм теб.Да не би да си се…
- Стига бе, Янчо! Аз така си мириша от малка, ама едно време не го усещаше. Обаче, откак намери Дружка, и почнах да ти намирисвам.
- Другарю Тато, Тато – се обади един от поетите на осма маса. Той иначе си беше истински поет, но папкането на осма маса изисква жертви и Поетът реши, че сега му е времето да ги направи –

В теб има нещо от Левски!
В теб има нещо от Ботев!
И мойто сърце ръкоплеска
в името на живота!

- Айде сядай там и яж – приземи го другарят Тато – и внимавай какви ги подреждаш. Другото както и да е, но какво е това виме на живота? Животът, драга ми интелигенцийо, виме няма. Виме има народът. Затуй всичко, което ние тук правим, жертвите, които дадохме, жертвите, които направи Червеният съд тогава, и досега, и що е време напред, са за това виме. Ние това виме с кръв сме го взели, с кръв ще го дадем! Ха-ха-ха…
- Другарю Тато, няма ли утре по случай светлия българо-имперски празник да изненадаме това виме с някакво историческо решение, като преход от незрелия комунизъм в презрелия такъв?
- АНДРЕЙ-чо, моето момче, няма добре да свършиш, ако все така даваш акъл на по-големите от теб. Сега си трай там, да се обичаме. Слушайте всички: Утре обявяваме, че правим от ТеКеЗеСетата – ДеЗеСета. Както е във Великата Империя Майка. След четири месеца обявяваме, че ДеЗеСетата стават АПеКата. В това време…
- Другарю Тато, това ТеКеЗеСе, ДеЗеСе, АПеКа не е ли едно и също?
- Естествено, Балько, не ставай смешен, но пейзаните ще го разберат след много, много години. Слушайте ме тъпанари, слушайте Тато, защото малко му остава! Слушай АНДРЕЙ-чо, слушай Татьовото! Не е важно как се казва едно нещо. Не е важно какво говори това нещо. Важното е, че ние отворихме в сърцето на Държавицата такава рана, че тя никога вече няма да може да се изправи. Тя, Държавицата де, винаги ще е наведена, абе, така да се каже – надупена, ха-ха-ха, и ние винаги ще сме й отзаде. Ще се прекръщаваме на социалисти, даже и на капиталисти. Ще управляваме с царе и монарси. Ще си делиме мангизите с мафиоти. Ще купуваме всичко, що е продажно. Ще трепеме всичко, що ни се опира. Ще омаскаряваме всичко, що е свесно! Ще умърсяваме всичко, що е чисто.Ще дишаме отзад на всеки, що мисли. Ще мамиме всеки, който се колебае. Бъдещето е наше! Света може и да загубихме, но тази държавица си я спечелихме. Големи ахмаци живеят в нея. Само искат некой да ги лъже. Лъжете, другари, лъжете и няма празно! Закривам заседанието!…Ние винаги сме тук!…Ще се видим оттатъка…Рот фронт…Венсеремус…Сини боклуци…Костов е виновен…Но пасаран…Досвидания товаришчи …Нас не догоняааат…

***

А ВАСКО КРЪПКАТА ПЕЕ!

By Белчо Дончев, август 30, 2014 0:34

Ние, простите хорица,
живи, вярващи, чисти,
искаме да добутаме Животеца си
до Смъртта –
някакси истински,
някакси влюбени,
някакси дори наивни,
но без да сме комунисти…

само слънцето още да грее…

и Васко Кръпката – за да ни пее!

Комунистите изключва всичко по-горе!
Човек с комунисти не спори!

Ние, простите хорица,
не искаме царски палати,
не искаме излаз на първата линия!
Не искаме банки, мангизи, музеи…
ние искаме да усещаме времето,
искаме да разберем бремето,
което ни клати…
и вятърът който ни вее…

и Васко Кръпката да ни пее!

Ние , простите хорица
опъваме жили!
Ние сме единиците,
носещи този Живот на гърба си!

Ебаси!

Бих казал, че това са и птиците,
които отлитат и после се връщат…
Съдба!

После житото зрее!

Птиците
се подреждат по жиците!

А Васко Кръпката пее…

Накрая, ще повтора, сори,
с комунисти не се спори!

Времето ги отминава и се смее!

А Васко Кръпката пее…

ДА СЕ ЗАЯЖДАШ С ПРОКУРАТУРАТА СИ Е СМЪРТОНОСНО ЗАНИМАНИЕ!

By Белчо Дончев, август 29, 2014 0:19

Държавата е странно нещо, бих казал неестествено нещо, крепящо се на три кита. Законност, Законност, и пак Законност!

Законността във всяка държава, в България също, се крепи на три други подкитчета, наричани „власти“!

Изпълнителна, законодателна и трета!

Третата е по подразбиране медийната, щото така е удобно на комунетата, но в действителност е Гражданската.

Аз съм обикновен, но в никакъв случай прост Гражданин! Поради което си задавам въпроси. То и няма как да си задаваш въпроси, ако не си Гражданин. Иначе съм от село…
***
Уважаеми господин Главен прокурор, имам няколко въпроса:

1. В България вече има стотици книги написани от достойни хора, които описват зверствата на комунистическата простотия преди и особено след девети септември 1944-та. Тези книги, по правило документални, посочват времето, мястото, жертвата, извършителят, но до момента няма нито едно възбудено дело срещу комунист! Защо? Правосъдието и законите безпристрастни ли са или чисто комунистически?

2. Защо историческите лъжи, които проповядват ( и преподават на децата ни) политически лъжеисторици като „професор“ Искра Баева имат по-голяма „историческа тежест“ от истините, които ни казва професор Пламен Цветков? Проповядването и втълпяването на историческа лъжа не е ли престъпление?
\

3. Защо, след като в България има приет закон, обявяващ комунистическият режим за престъпен няма нито един комунист обявен за престъпник? Това не е ли задължение на Прокуратурата?

4. Защо Прокуратурата нито веднъж не се самосезира и не потърси начинът по който са забогатели и станали милионери хора като Доган, Гоце, Калфин, Ананиева, изобщо целия висш ешалон на бившата БКП сегашна БСП?

5. Защо Прокуратурата не се самосезира за конституционалността на етническая партия като ДПС, проруска партия като БСП, фашистка партия като Атака, защо не потърси, намери и осветли източниците на пари за поддръжка и възход на тези партии, на ББЦ, защо не осветли истинските собственици на медии в България, потоците от несанкционирани от закона пари към тези медии и партии, защо не разкри на българската общественост – кой плаща за екскурзиите и кебапчетата около Бузлуджа и Копринка?

6. Българската прокуратура българска ли е?

Със сигурност имам и други въпроси, но кой ли го интересува?…

ЕДИН ВЪПРОС МЕ МЪЧИ…

By Белчо Дончев, август 28, 2014 22:46

България се гърчи в изнемога!
Канали!
Банки!
ДеПеСе-та!
Дрога!

Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!

И сериали!
Турски сериали!
А в тях жените са недоразбрали,
мъжете вечно са недоебали,
Без да заплача
да ги гледам аз не мога!
Със турски сериали- няма дрога!

Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!

На Бузлуджа
събират се
Другарсите!
Кой плаща?
Аз мисля, че това са олигарсите!
А олигарсите, са олигарси – знаем всички,
защото плащат с моите парички!

Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!

България се гърчи в изнемога!
По вените тече не кръв , а дрога!
С усмивка Моника прибира ни паричките -
и моите,
и твоите,
и всичките.
Доган,
прикрит там нейде из сараите
следи кои сме се разшавали,
ни жертвоприношава, както маите
единствено са жертвоприношавали!

Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!

Един въпрос ме мъчи в туй усойко!
Къде се крие бате ви Геройко???

ПО БРАЗДАТА…

By Белчо Дончев, август 25, 2014 22:27

Снощи, доста емоционално, нарекох две дами (дами, само ако има съответствие между обявеното и реалното) – „патки“! Не се чувствам горд с това, но те коментираха статията на Марта Георгиева „Да убиеш ягуар“ с категоричното – „Не ми харесва тази статия!“, без да кажат какво точно не им харесва – стилът ли, фактите ли, граматиката ли, аналогията с комунизма ли… просто тропнаха с крачета – „Не ни харесва!“. Лошото, че освен „патки“, аз ги обидих , че са учили в „…тъпо русофилско училище…“

Едната от тези дами, днес, на лични, в чата, ми направи пълен психологичен, социален, интелектуален, културоложки, политически и донякъде дори и възрастов профил, следствие което цял следобед, отдавна вечер, вече почти полунощ, аз съм отвратен от себе си и от ниската си обща и тясна за широката славянска душа култура, чувствителност, социалност, интелигентност, от тъпата си безпардонност, да я нарека така, защото мъжът на другата дама може би е чел „На изток от рая“, а тя е учила в еди кое си софийско градско училище, че била кръстена на баба си, че вярно, тя била русофилка, защото обичала руска музика, руска литература, руски филми …

Много съм объркан! Аз също обичам руска музика (обаче не по принцип, а само тази, която ми харесва. Не обичам Муслин Магомаев и Йосиф кобзон, втория не го обичам по особено силен  начин!), руска литература (обаче не цялата, а само тази, която ми харесва. „Как се каляваше стоманата“ определено не обичам, направо ненавиждам!), руски филми, обаче не на кило и всичките… Ми то излезе, че по този критерий и аз съм русофил! Била си препрочитала в момента „Идиот“ на Достоевски, и там ме виждала и мен, ама не в граф Мишкин, ами в заглавието… Ами че аз от пет книги, които и препоръчах да прочете три са на руски писатели, което означава 60% русофилство в душата ми, мамка му! Пъки „Идиот“ и „Престъпление и наказание“, и „Братя Карамазови“ съм ги чел още като студент на руски…

Дребничката ми разлика от тази дама е, че по същия начин аз обичам и английските, и френските, и американските, и японските, и италианските, и на всички народи по света хубавите музика, литература и филми!

Толкова се потресох от безизходността да си отговоря на простичкия въпрос – „Аз чий фил и чий фоб съм?“, че реших да си остана нормален, а тази дама просто да игнорирам от всички мои достъпни форми за фейсбук контакт!

Не се гордея с това. Даже ми е кофти! Но когато пред човек се изправи пълното желание на някого да е ограничен, и да убеждава всеки срещу себе си, че тази ограниченост е нормалното състояние на човешкия дух… лично аз се чувствам абсолютно безсилен. И правя крачка встрани от него, за да мога да остана със себе си.
***
Апропо, аз съм кръстен на онзи с ралото…

ЗАЩО ЛИ СТИСКАТ МИ ЧЕПИЦИТЕ?

By Белчо Дончев, август 20, 2014 15:10

Как стискат мене ме чепиците!
Вървя едвам – едвам.
Бе, също както политиците…
Що казвам го – не знам!

О, как си псувам аз чепиците!
С к`ви думи… просто грях!
Бе, също както политиците…
Защо ли пък и тях?

Ох, помощ, стискат ми чепиците!!!
… и в миг разбрах със срам –

чепиците и политиците
СИ ГИ ИЗБИРАМ САМ!

МОЛИТВА ЗА ДЕЦАТА НИ!

By Белчо Дончев, август 15, 2014 22:56

Нека да не се заблуждаваме.
Изборите, които идват са изключително, дори съдбоносно важни! Русия без колебание навлиза в трета световна война!
Неофициалната, задкулисна България отдавна тайно и без допитване до „мъдрия български народ“ е на нейна страна!
Българският „мъдър народ“ не само не съществува, но и никога не е съществувал! Съществуват национални предатели, които се крият зад евфемизма „български мъдър народ“!
“Евфемизъм“ е дума или фраза, чето значение вече е изгубено…
Винаги, в целия свят, когато една престъпна клика от крадци и убийци си вършат своята крадлива и убийствена работа, се позовават на съответния „мъдър народ“!
Бившият руски и в последствие по пролетарско право „съветски мъдър народ“ си избра първо Ленин, после Сталин, та до Путин!
„Мъдрият германски народ“ си избра Хитлер, и слава Богу спря до там!
„Мъдрият кубински народ“ си избра Кастро!
„Мъдрият китайски народ“ си избра Мао!
„Мъдрият сръбски народ“ си избра Тито!
„Мъдрият български народ“, за да не остане назад от световната левичарска тенденция, си избра всички предложени му от Кремъл идиоти, от бай Тошо до Станишев, за да стигне до днес!
Двете неволни изключения – Филип Димитров и Иван Костов, просто стегнаха редиците на Кремъльонтците!
И днес те се изправят отново пред нас, с нови дрешки, с нови колорадски цветове, с „нови послания И ОПОРНИ ТОЧКИ“, но все така безсмислени, обирджийски, мафиотски, руско-съветски, путинославяно-православни, братски и безкористни… като зареден Калашник!
Страх ме е за бъдещето!
Страх ме е не за мен, аз утре може да ритна камбаната, да гушна букето, да помириша босилеко…
Страх ме е за децата ми! Страх ме е за вашите деца! Страх ме е за всички деца!
Страх ме е, че една азиатска изключително проста и изпростяла безсмисленост, ще поиска да погълне целия свят, само за да докаже, че простотията, безсмислието, омразата, убийството, разрушението, са много по-силни и много по-лесно достижими от съзиданието, създаването, идеята, вярата, любовта, смисъла…
Страх ме е, че човечеството, в лицето на своите човеци, рано или късно трябва да се определи…
БОЖЕ, ЗАПАЗИ ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ НА ЗЕМЯТА?!

БОЖЕ, ПАЗИ ИСТИНСКАТА ЗЕМЯ ОТ РУСИЯ!
БОЖЕ, НАПРАВИ РУСИЯ ЧАСТ ОТ ЧОВЕЧЕСТВОТО… А НЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО – ЧАСТ ОТ РУСИЯ!
Друго от теб не искам, Господи!

НЕКА СЕ УСМИХНЕМ!

By Белчо Дончев, август 13, 2014 20:56

За да приемеш нещо извън себе си, първо трябва да приемеш, че не си нито единствения, нито първия, нито ще си последния, който се опитва…
***
За мен Протестната Мрежа все още не е политически субект! Даже не е и обществен!
В България има ясни политически субекти, плод на многогодишни мъки и гърчене на истинските очукани, окрадени, игнорирани от обществения живот, убивани, разселвани, разкулачвани и закулачвани, истински българи! Вярно е, че са удавени сред комуноидни, фашизоидни, русофилоидни платени от Кремъл идиоти, но…
Но има и Реформаторски Блок!
На Протестната мрежа мога само да кажа, че нито политиката, нито проблемите, нито излизането от това, в което влизаме вече седемдесет години, не започва с тях! И ще е много, ама много глупаво, ако отричат всичко, което се е случило преди тях, което де факто ги е направило възможни, което днес е нашата надежда, че ще продължим от там, където ни спряха, а няма отново да правим революции!
Да си Протестна мрежа може би звучи гордо!
Да си умна Протестна мрежа бих искал да не звучи вече непознато!

***
България днес е на границата на своето оцелявани. Кремъл и Путин отдалечават тази граница от нас, българите, правейки ни все по-зависими от кремълското благоволение!
***
Мечтата ми е Реформаторският блок да издържи в следващите години! Мечтата ми е към него да се присъедини и Протестната мрежа, но не за да го хвали, а за да го контролира! Мечтата ми е да се присъединят и Зелените, и разумната част от ГЕРБ, и мислещата част дори от червените…
Защото България няма цвят! Цветове има на трикольора и! България има българи, които са в нея и с нея от няколко хиляди години! И е тъпо да позволим на някакви си комунета да ни затрият Държавата!
***
Защото България е нещо много, много повече от идиотите от деветия ден на деветия месец на 1944-та! Те ни донесоха само смърт и омраза!

ВРЕМЕ Е ДА СЕ УСМИХНЕМ!